"Свободно движение. Между Аз и Мен" - експериментален проект на Юлиана Хичева

Разположена в едно от най-колоритните и кипящи от живот места в София, галерия „Сердика“, от години подслонява творби на съвременни български артисти. Над десетките павилиончета, бърборивите търговци и неспирните посетители, галерията като същински оазис се извисява на второто от общо две нива в новоконструиранта сграда, в самото сърце на Женския пазар. Изложбата „Свободно движение. Между Аз и Мен“ на Юлиана Хичева е един експериментален проект, съчетаващ живописта с фотографията, който е посветен на движението между душата и разума. Движението, прието като условие на самото съществуване и като вътрешна промяна. В символичната игра между Аз и Мен, в която не превъзходството, а взаимните дисбаланси на разума и душата, конструират личността в нейната цялост. 

Концепцията за движението като източник на постоянната промяна не е нова за Юлиана Хичева. Миналата година Юлиана представи предишната си изложба „Свободно движение“ в галерия Depoo, която след това беше показана и в Художествения музей “Георги Велчев” във Варна. В първата си изложба, посветена на движението Юлиана акцентира върху движението като физическо явление, което се характеризира със смяна на ракурса. Промяната на ъгъла обаче, не означава непременно смяна на гледната точка. Освен това противно на първоначалната ни асоциация да свържем движението с обекта, Юлиана прави друго - тя запечатва не движещия се обект, а неговата движеща се сянка. 

Настоящата изложба „Свободно движение. Между Аз и Мен“ отново е вдъхновена от движението, но този път движението е във вътрешния свят на човека. Това непрестанно съревнование между душата и разума, между Аз и Мен, както ги нарича художничката. В анонса към изложбата Юлиана пише: „В колебанието между Аз и Мен намирам динамичен баланс.“ Играта между нашата противоречива природа, в която балансът е ключа към онази цялост, която ни е необходима, за да осъществим в живия живот онова вътрешно движение, което ни прави личности.

Балансът е пронизал, както пространството в изложбената залата, така и вътрешната композиция на нейните творби. Прави впечатление, че изображенията в каталозите, съдържащи фрагменти от изложбата, са също водени от този стремеж към симетрия и усещането за баланс, за спокойствие. Например, двата триъгълника по средата на един от каталозите, са обърнати веднъж с върха нагоре и веднъж с върха надолу. 

Двойствената природа на светлината (частица и вълна) на Айнщайн, сравнена с човешката, която се разделя в две направления – мисъл и психика. Играта със светлината веднъж като фотографски образ и веднъж като акварелна живопис, разделя условно картините в експозицията на Юлиана. Ето, какво самата тя пише за своите картини в настоящата изложба: 

„Двойнствения характер на светлината асоциирам с човешката мисъл и психика. Бидейки част от природата ме вълнува неспособността ни да се опишем напълно в поведението и аспектите на същността предразполагаща ни към постоянна промяна. Поглеждайки навътре, забелязвам, че играта и конфликтът в мен се стремят към запазване на единството, като път към същинската оригиналност. Мога да определя цветността и аромата от усещането ми за Аз и Мен. Стремежът ми към по-добрия Аз е като аромата и цвета в природата след дъжд. Аз е чистата ми мисъл след жестоката битка с Мен – функция на душата. Постоянното им взаимно противопоставяне в рамките на личността ми дава нужната светлина, за да обясня по-добре случващото се. Значима и двойнствена светлината ми помага да видя всички образи и цветове, и се появява в съгласието на отделните и едновременно неделими Аз и Мен.“

Интервю на Виктория Петрова с Юлиана Хичева можете да чуете от звуковия файл.