Дармендра Канани и Филип Лаусберг пред БНР: По-високи лихвени проценти няма да овладеят инфлацията

Икономистите са разединени в мненията си дали затягането на лихвената политика дава вече ефект, но са единодушни за това, че правителствата трябва да намерят начин да подпомогнат най-уязвимите социални групи и предприятията, засегнати от неимоверно високите цени на енергоносителите.

Дармендра Канани от неправителствената организация "Приятели на Европа" и Филип Лаусберг от брюкселския мозъчен тръст Център за европейска политика са събеседници по темата в предаването "Събота 150".

"Глупостта нарушава понякога установения ход на нещата и позволява да започнете нещо ново", пише гигантът на американската словесност Джон Стайнбек в романа си "Зимата на нашето недоволство". Предстои ни тежка зима с висока инфлация и много хора вероятно ще се опитат да намерят поука от причините за направените в миналото грешки. Сред тези причини, както пише Стайнбек, са корупцията и моралният упадък.

"Когато съзнателно правиш бизнес с нелиберален лидер и не обръщаш внимание на съветите да се освободиш от енергийната си зависимост от него, и в продължение на 10 години не правиш нищо, сега всички плащат цената за тази липса на лидерство и на правилни решения, а не такива, които се отнасят само до нечий собствен двор. Време е да си научим уроците. Първият е да не разчитаме на икономически теории, които не отчитат историческото време, в което живеем. Също така трябва да действаме бързо, с алтернативни източници, за да стабилизираме енергийния пазар. Трябва да помислим и за икономически буфери", коментира Дармендра Канани.

Според него бързите решения за овладяване на енергийна криза трябва да бъдат съчетани с визионерство: 

"Бързината при намирането на алтернативни източници на енергия не бива да води до сключване на лоши сделки. Необходимо е да сме сигурни, че работим със страни, които инвестират в зелени решения - например, в зелен водород, както и в други видове възобновяеми източници. Например в соларна енергия".

Канани смята, че има краткосрочни мерки, които биха могли да помогнат на домакинствата и бизнеса да не изпаднат в крайна бедност.

"Мисля, че правителствата трябва да се намесят с мерки в помощ на домакинствата, за да посрещат те енергийните си разходи. Трябва и да се предприемат радикални действия, свързани с енергийните доставчици, някои от които сега печелят повече от всякога и дори не са си представяли, че могат да печелят толкова. Междувременно не бива да забравяме и за борбата срещу климатичните промени… Високите постъпления на енергодоставчиците трябва да бъдат насочени към правилните социални и бизнес групи, за да се постигне реално овладяване поне частично на високата инфлация. Трябва и да е сигурно, че страните членки ще използват тези средства, за да подпомогнат пряко потребителите, а не за други мерки. Домакинствата трябва да усетят незабавно, че се облекчава бремето им с поскъпването на издръжката на живота".

Което не се изразява единствено в скъпата енергия, но и в свързани с нея сектори - като транспорта. Друг сериозен фактор за високата инфлация са скъпите хранителни продукти, допълва Филип Лаусберг:

"Може например да бъдат предложени стимули за намаляване на потреблението на енергия - нещо като субсидиране на потреблението до определено количество. Това е подходящо за малки семейства или за социално уязвими хора. Идеята е над въпросния праг енергията да се плаща на по-висока или направо на пазарната цена. Също така може да се субсидира работата от вкъщи. По този начин човек, избрал да работи от дома си, получава повече пари, но не се налага отоплението на две помещения - на офиса и на дома".

Други мерки са вече обсъжданото намаляване на температурата в обществените сгради, дори в плувните басейни, както и целеви фискални политики. Например в Германия:

"В основни линии за ресторантите и всички останали елементи от хранителния бизнес получиха намаление на данъка върху добавената стойност. Налогът е намален до 7 процента, а обикновено в Германия той е 18 или 19 на сто. Така се намаляват цените за крайните потребители. Общественият транспорт също е субсидиран. За първи път в Германия беше изпробван този подход за билета за 9 евро месечно. Това помага срещу инфлацията и за овладяване на енергийната криза. Всеки използва билета и така се намалява потреблението на петрол, защото вместо автомобилите си, хората използват обществен транспорт". 

Което има и своя климатичен ефект, коментира Лаусберг, според когото в различните държави има и индивидуални фактори, които водят до високата инфлация - зависимостта от природен газ е очевидният, но идват и други - доколко индустрията е подготвена с резервни планове за действие, каква е структурата на икономиката, доколко икономическите мерки за овладяване на кризата в следствие на пандемията са проработили или са напомпали допълнително инфлация.

"И накрая, както в много страни, така и в Германия, се осигурява помощ за компаниите, които страдат от високите енергийни цени. Тук правителството им осигури евтини кредити чрез държавната банка за развитие, за да не фалират само защото не могат да платят няколко сметки".

Което би имало ефект не само върху структурата на икономиката, но и върху техните кредитори - основно банките, коментира Лаусберг. Дармендра Канани допълва и необходимостта от друг подход - отчитането на регионалните различия:

"Има семейства, които вече живеят в най-лошите възможни условия. И тук ясно се вижда разделението между Западна и Северна Европа от една страна и Източна и Южна от друга. На това трябва да се обърне сериозно внимание - защото в Източна и в Южна Европа ще има много повече семейства, които ще понесат по-тежко удара от кризата, отколкото семействата в Западна и Северна Европа, защото нивата на доходите им са много различни". 

И двамата експерти са категорични, че увеличаването на лихвените проценти не е достатъчна мярка за овладяване на инфлацията, а за да се запази здравината на икономиката в която и да е държава, е необходимо целево подпомагане на уязвимите групи в краткосрочен план. Въпреки това - недоволство ще има, предупреди Лаусберг:

"Белгийският премиер каза наскоро, че се опасява, че иде "зима на недоволството" - ако хората не могат да плащат сметките си, ще излязат по улиците и ще протестират", което по никакъв начин не трябва да отклонява Европа от подкрепата й за Украйна, тъй като руската война там е в основата на икономическите трусове на Стария континент, допълни Филип Лаусберг и както пише Стайнбек в "Зимата на нашето недоволство" - "да живееш, значи да имаш следи от рани".