Проф. Знеполски: Обществото очакваше промяна в политическата култура, излизане от махленското и обидите, а това не се случи

Обикновено изборите стават на емоционална основа и предварителни нагласи, както и на желание да се накаже. Това обясни пред БНР проф. Ивайло Знеполски, който е философ, културолог, изкуствовед, университетски преподавател и бивш министър на културата.

„Излизането от дома и гласуването не е много изморителна дейност. Вече обаче има липса на вяра, че изборите могат да доведат до ситуация, която да бъде различна от тази досега. Това е свързано със способността да се избира. Голяма част от нас загубиха способността да избират и преценяват, да правят разлика между големия проблем и всекидневния. Хората започнаха да разчитат на чудеса. Нашето общество се нуждае колкото от политолози, толкова от психолози и психиатри“.

Ние сме исторически доста по-назад от развитите западни държави и не сме изстрадали демокрацията, обясни проф. Знеполски. „Не сме платили цена за нея. Смятаме я за консумативно благо и не я разбираме адекватно. Това води до един масов махмурлук. Тя не е системата, която осигурява голямото благоденствие, но ти дава възможност да се бориш за него и да го извоюваш“.

Обществото очакваше промяна в политическата култура, обясни професорът. „То очакваше по-цивилизовани отношения и излизане от махленското, от обидите. Това не се случи, защото половината партии са съвсем скоро създадени и основната им грижа е да си набавят някаква идентичност. Те я търсят по линията на заклеймяването. Това е съпроводено с липса на опит в управлението и на контакт с нагласите и нуждите на хората.  Това е една голяма пречка. Тези, които се борят за някаква идентичност , застават най- често зад месиански лозунги. Ако погледнем хронологично ще видим, че периодично се появяват подобни образования. Това не позволява да се образува едно истинско политическо пространство“.

Един път установили някаква форма на демокрация, трябва да се разделим с мантрите за революционна промяна, обясни преподавателят. „Тоталното разрушаване, подменяне, нови начала и сменяне на системната – това са кухи мантри и не водят до никъде. Обществото не се нуждае от постоянни катаклизми и пренареждане“.