Из лабиринтите на бургаския жаргон преди 1989-а

Това казва изследователят на бургаския жаргон Митко Иванов в предаването "Изотопия".

Като отявлен патриот, който провижда в Бургас столица, а останалата част на страната за него е провинция, Иванов е имал целта да открои основната част на бургаския жаргон - 800-900 до 1000 думи, "които на практика не се срещат в останалата част на страната".

В книгата са описани около 2500 думи, но "сърцевината е абсолютно автентичният, рядък, неповторим, чисто бургаски жаргон".

Той е категоричен, че бургаският жаргон съдържа доста думи, които не се разпознават никъде другаде по Южното Черноморие, "не се разпознават в Ямбол и Сливен, не се разпознават във Варна".

Има ли в бургаския жаргон нещо дисидентско?

"Бургас винаги е бил обран по тази тема. Истински, ярки дисиденти в града не помня. Но някои хапливи думички все пак се срещат."

Книгата проследява развитието на кодирания бургаски език до 1989 година.

Авторът е искал да забие символично началото на този жаргон в 1884 година, на Еньовден, когато...

"Информатор е самият Константин Иречек. Той слуша разговор между бургаски гърци, които използват и турски думи. Думата, която той оставя в бургаския говор, е "хава"."

Така Митко хвърля ръкавицата към пловдивчани, припознаващи думата за своя, и ги пита - могат ли да извадят автентичен исторически извор, който документира по-ранното ѝ използване.

"И при това "хава" не просто като "време", а в закачливия, ироничния, метафоричния смисъл. Изразът беше "кадън хавасъ" ("KadIn havasI" – от турски, бел. ред.): когато ту пече слънце, ту приръмява дъждец и това се случва по време на плаване в морето, по крайбрежието. Като някаква закачка на един универсален българо-гръцко-турски език, който доста се е използвал и още се използва по Черноморието."

Митко Иванов помни Бургас още от края на 60-те. Отбеляза микрожаргона, който е действал на ниво отделен квартал и се е различавал от този в други части на града.

Иванов е провел десетки анкети с по-възрастни жители на града, които споделили с него своите спомени с надежда този език да не изчезне, вече неприпознаван от днешните млади.

Сред информаторите, предали своите сведения за онези времена, са композиторът Стефан Диомов, Стоян Цанев, проф. Иван Карайотов, д-р Милчо Касъров, Стоян Забунов и Кольо Чатрака.

"Срещата с тези свръхинтелигентни личности - с каква огромна любов тези хора говореха за жаргона! С присъщата си интелигентност ми отвориха очите колко изтънчен може да бъде жаргонът, колко изящен дори на моменти, колко лаконичен, колко е метафоричен", удивлява се Митко Иванов.

"Като кажем "тава", в Бургас разбираме от една страна дългосвирещата плоча, донесена от Запад, от параходчиите и тираджиите, със западна музика, но "тава" също е описание на морето - това, което обикновено в страната се нарича тепсия. В Бургас този израз не се използва. Как беше морето? Отговорът е - тава."

"Ценяха се вносните грамофони, които възпроизвеждаха много по-качествен звук. Съвременните млади хора трудно могат да разберат колко първобитен беше звукът в нашите музикални изпълнения, които сме слушали навремето. Днес всички са свикнали със свръхкачество и това се подразбира и струва дребни пари. Навремето не беше така", разказва Митко Иванов пред БНР.

"Бушменски" кораби наричали съветските преди 89-а, с думата "бонаца" говорим за спокойно море и безветрие. Ако чуете обаче за "моряшки сандвич", става дума за разпространения едно време подкуп на митничарите под формата на две кутии цигари и бутилка уиски. 

"Апапин" е приятел, "кьорлеме" - разсеян човек, "курне" – нахакан, "киликанзер" се използва за много грозна жена. "Тампико" и "тампикирам" описват бягството от соцлагера в тогавашния свободен свят.

"Шпарца" е главната улица на Бургас - използва се предимно за бул. "Богориди", но става и за "Александровска" - друга централна артерия на града.

"Мястото за разходка, където можеш да носиш новите дрехи, където се разменят любовните погледи."

"Земпаре" е райбер или резе, което човек пуска, за да заключи вратата. Има обаче една тънкост - заключването е заради любовна игра, не просто да отидеш да си купиш домати от пазара, обяснява авторът на книгата Митко Иванов.

"Маймунските пътечки" отново ни свързват с любовната тема. Те са тази част от легендарната Морска градина на Бургас, която допреди 30 години е била почти дива и обрасла в храсталаци.

"Младежите си проправяха пътечки в тези гъсталаци. Пейките бяха местени по най-причудливи и невероятни начини. Сутринта служителите ги връщаха отново към алеите, след това пейките отново изчезваха…"

"Катой" пък е не просто мазе или зимник, а неофициална, скрита от властта простонародна кръчма. Това е нещо като приятелско събиране в любима среда, което обаче не е ходене на гости, намигва ни авторът на книгата за бургаския жаргон.

Редно е да уточним, че жаргонът е предимно и доминиращо мъжки. Затова и повечето интервюирани са мъже.

"Морето доминира във всякакъв аспект", тегли чертата Митко Иванов, който десет години е "далдисвал" в бургаския жаргон, в "прекрасно лутане" из лабиринта му.

Гмурнете се и вие в дълбините му - в звуковия файл.