Михаил Кръстев: През 2023 г. също ще имаме дефицит и дори ще е по-голям

Това каза за БНР Михаил Кръстев, икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики по повод внесения законопроект за удължаване на държавния бюджет за тази година до избирането на редовно правителство.

„Това са аргументите и на служебното правителство защо няма да предложат такъв бюджет. Като че ли виждаме едно разочарование в партиите, които така или иначе са се нагласили за предизборна кампания и смятаха Бюджетът да е част от нея - едно предизборно наддаване кой най-много обича обществото“.

Тъй като ще има удължаване на бюджетната рамка от 2022-ра година, няма да са възможни големи прекроявания, изтъква Кръстев пред „Хоризонт“. Много от мерките в помощ на хората и бизнеса изтичат през 2023 година, подчерта той. Макар до септември бюджетът да беше в излишък, в края на октомври е на дефицит, а предстоят месеци, когато традиционно се харчи най-много, коментира изследователят:

„Практика, наложена в последното десетилетие, главно от управлението на ГЕРБ - абсолютно нерелевантни показатели като "излишък към полугодие" се дават винаги, при положение че капиталовите разходи на държавата са главно в последните месеци … За да се сметне колко е един излишък или дефицит трябва да мине повече от година след изтичането. Страната ще бъде на дефицит тази година. Той си е заложен в бюджета за 2022 и в прогнозата на Министерство на финансите. През 2023 година също ще имаме дефицит и той дори ще е по-голям. Отново Министерство на финансите, същото което оперираше заедно с Асен Василев, даде тази прогноза. Състоянието на публичните финанси е много лошо. Много е лошо най-вече заради различни показатели, които не обсъждат много в общественото постоянство. Например брутното капиталообразуване спада страшно много, което означава че инвестициите в реалната икономика спадат а страшно много. Голям проблем за тази реална икономика е непредвидимостта, която има от страна на политическата класа. Ние не знаем, на базата на това какво говорят политиците, дали например ще има компенсации за тока в следващата година или не“.

„Нека не забравяме, че през 2023 година еврозоната влиза в рецесия и ние ще я последваме по всяка вероятност“, предупреди експертът и коментира има ли опасност за парите по Плана за възстановяване и за реформите по плана:

„За да получим парите, трябва да извършваме форми. Тези реформи са в пакета от закони, които бяха дадени, поне част от тях, от служебния кабинет. Моята прогноза е, че в рамките на този парламент не може да се взимат толкова тежки решения“.

Голяма част от средствата в Плана са в глава „Зелена България“, където се разглеждат закони, които касаят енергийния преход на България през следващото десетилетие. Това са изключително важни закони и трябва да бъдат подложени на сериозен дебат и няма как да не се стигне до сблъсък в парламента:

„Политиците имаха голям проблем да излъчат кой да бие звънеца в началото или на края на заседанията. Не виждам как, на този етап, те могат да стигнат до консенсус по отношение на 20 закона, които касаят най-вече енергийния преход на България, но и друг тип реформи“.

Ще има ли предсрочни избори:

„Имаме един паритет между ГЕРБ и анти-ГЕРБ партиите. Докато едни от тези сили не надделеят убедително, с 200-300 000 гласа поне, ние няма да видим решаване на тази политическа криза, тъй като в момента мачът е равен. Просто ще има преиграване“.

Гласуването с хартиени бюлетини е важно за партиите заради местния вот, който предстои през есента на следващата година, изтъкна той и коментира желанието на Борисов за диалог с ПП:

"Когато ти кажеш, че си готов да изпълниш всички искания на Асен Василев, който е бил вицепремиер и финансов министър, по отношение на финансовата политика, на публичните финанси, това убива всичките ти аргументи, че ти, в крайна сметка, си по-добър от този човек, след като си готов да му изпълни всичко и казваш, че това, което той прави, макар и вредно, ще го направиш".