Джошуа Бел и Марта Аргерич изнесоха коцерти пред публика в Израел

Израелците са прочути с твърде практичното си облекло, някак извън всякакви моди и дрес код. Но час преди концертите в Ехал а тарбут( двореца на културата в Тел Авив), обширния площад с водостоците е пресичан от изискано облечени хора. Обикновено билетите са „в телефона“ и още пред сградата ги разчита електронен четец и бариерата се вдига за всеки от влизащите.

Препълнена зала с фенове очакваше 81 годишната пианистка Марта Аргерич, която преди 12 години се пребори с рак с метастази. Приложиха й успешно американска терапия, която все още е експериментална. Тя доказва, че нито възрастта, нито болестите могат да бъдат пречка за творческа изява. Винаги е показвала твърдост и характер. През 1965 г, спечелва триумфално конкурса Шопен, въпреки че припада на сцената. Свестяват я и тя продължава изпълнението си. Скоро става част от журито на този конкурс, но го напуска, когато, според нея тенденциозно, не дават първа награда на Иво Пагорелич. Критиката в Израел характеризира изпълнението й като традиционно, сдържано и много технично. В едно от малкото интервюта, давани през дългата й кариера, Марта Аргерич заявява,че професията, която не би упражнявала е „музикален критик“.

Джошуа Бел пристигна на поредния си концерт в Тел Авив, малко след като на фестивала за филми за изкуството “Епок“ бяха показали филма за цигулката, на която свири и за изследователската му работа по откриване на миналото й. Става въпрос за над 300 годишна „Страдивариус“, с която виртуозния цигулар Бронислав Хуберман е свирел по света и е събирал пожертвувания за създаване на Израелския симфоничен оркестър. През 1936 година по време на това турне в Америка, тя изчезва от гримьорната му. Открита е 50 години по-късно, когато преди смъртта си, крадеца-също музикант, признава за престъплението пред съпругата си. Джошуа Бел случайно я намира в музикален магазини и купува цигулката в Лондон. Направо се влюбва в нея, щом чува звука ѝ. Но след това, се налага дълго и трудно реставриране. Сравнява го със „сваляне на мазилките от фреските на Сикстинската капела“. Джошуа Бел твърди, че му е много трудно да свири в Израел, където сред публиката или оркестъра седят наследници на тези, които са свирили с този инструмент. На същата сцена се изявяват най-големите цигулари на света. За това разказват Дафна Яблон, дългогодишна почитателка на филхармонията.

"Връзката ми с израелската филхармония започна, когато бях на 5 години. Нямахме пари за билети. Майка ми ме заведе в двора на филхармонията. Слушахме концерта през отворените прозорци. Доста по-късно майка ми успя да купи патифон и ни научи да слушаме произведенията, като се връщаме на всеки пасаж, за да може да ги разберем и осмислим по-добре. От мнoго години имам абонамент и поне веднъж месечно съм в тази зала. Най-вълнуващото нещо с този оркестър бе концерта-раздяла с дългогодишния му диригент Зубин Мета. Беше своеобразен връх на творчеството му, а ние сме го слушали много и в разни концерти. За нас, през дългия си творчески път, Зубин Мета с израелската филхармония, бе най-големия ни учител за възприемане на виртуозно музициране. Няма да забравя поредицата му концерти с произведения на Стравински. По принцип съм много свързана с музиката, тъй като съм била хореограф и учител по балет. А концертите на симфониците ни и техните гост-солисти винаги са били най-доброто в света. По време на пътешествията си в Европа и навсякъде по света, винаги ходя на концерт, опера, балет. Мога да направя сравнение".