Бъдни вечер - времето на коледарите

Единствено в Ямбол коледарите не само пеят и наричат, но и танцуват. Традицията е на повече от век и се предава от поколение на поколение.

“В Ямбол има особена сила, дух и красота в хората.”

“От баща на син, от дядо - на внук, така се предава традицията.”

“Баща и дядо ми са играли. Независимо на колко съм години - наближи ли Коледа - сън не ме хваща. ”

Коледарският буенек, както се нарича танца на ямболските коледари, се заражда преди повече от век в най-стария квартал на града - Каргон, разказва етнографът Динка Ангелова:

“Предполага се, че танцуването на ямболските коледари се е зародило някъде през 20-те години на ХХ век. Трябва да имаме предвид, че самото танцуване ни е единичен акт. Това е процес, който се развива в годините. Твърде малко е информацията за зараждането на този обичай. За танцуващите коледари информация получаваме от малкото спомени, съхранени до наши дни, от които научаваме, че някъде към 1917-18 година, докато изпълняват своята мисия, а именно да обикалят къщите и да възвестят чудото, наречено Рождество Христово, ямболските коледари започват и да потропват. Както разказват съвременниците, участвали в тези събития преди толкова много години - първо от студ и на второ място, за да привлекат вниманието на своите изгори - любимите момичета, които са ги очаквали с нетърпение. И този начин на изява се харесва на коледарите и през годините този танц, който се заражда в това далечно време, се развива, дообогатява, съхранява и достига в един уникален вид до наши дни.”

Сабята и ботушите със шпори създават специфичната за ямболските коледари визия.

“Любопитен е начинът на обличане на ямболските коледари. Когато се заражда този обичай в Каргон традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е характерно и за съседните села. С навлизането на европейската мода, наличието на военен гарнизон в града и най-вече кавалерийските части, води до промяната на коледарското облекло. За това как са изглеждали коледарите през 20-те и 30-те години на ХХ век получаваме информация от малкото черно-бели фотографии, които се съхраняват в музея и в държавния архив. Те действително са били облечени с дебели шуби, наречени каплами. Те представляват вълнени дълги палта, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Били са обути с бричове и задължително на краката - ботуши. Шпорите осигуряват звън и правят танца още по-внушителен. Както разказват коледарите от това време, това е възприето от бойните части в града. През годините това облекло си променя. Коледарите от Каргон през петдесетте години на ХХ век виждаме на снимките, че са облечени с бели ризи с кожухчета, с вратовръзки и задължителните калпаци, които ги е имало и в първите години, и по-късно, обкичени с пуканки и с чемшир, който е обсипан с варак, за да има блясък, както разказват коледарите.”

Защо трябва да бъдат видени ямболските коледари?

“Който не е наблюдавал как танцуват ямболските коледари е загубил страшно много, защото танцът е изключително емоционален. Те просто грабват вниманието на публиката. Изпадаш в състояние, в което не можеш да приемеш, че това е нормално. Просто земята се тресе, виждаш еднакво движение на група от 11-12 човека, които играят като един и целта е всяка една група да направи танца си по-атрактивен, по-внушителен, по-впечатляващ.”