Проф. Ивайло Дичев: Президентът разклати дълбоко стабилността на държавата

"Цялата политическа история не е така рационална, както ни се струва - ние си мислим, че има някакви интереси, които се защитават, приоритети, национални цели и т.н. А всъщност зад тази работа стои една битка на символи, на интерпретации, на вини - кой ще е виновен за новия провал". Това заяви пред БНР проф. Ивайло Дичев - ръководител на програмата по културна антропология на Философския факултет на Софийския университет.

"Цялата работа се върти около това кой ще бъде виновен. Най-голяма вина за това, че се затруднява до такава степен и може би ще се провали съставянето на правителство, носи партия "Възраждане", която отказва да сътрудничи с когото и да било и започна да работи за избори. Който е гласувал за нея, трябва да знае, че е гласувал за провала на този парламент. След нея е партия ГЕРБ, която не пожела да смени своя лидер и да извади напред друг човек с нови идеи и визия. След това е ДПС, която не пожела да оттегли подкрепата си за главния прокурор. После са БСП, която внезапно направи завой с тази хартиената бюлетина кой знае защо и постави под съмнение коалицията на реформата. Накрая да кажем и за "Продължаваме промяната" - те не се научиха да правят политика, което означава да договарят разни неща с другите участници, задкулисно за съжаление - тези неща не се правят пред очите на публиката, а задкулисно. Те са твърде идеалистични, искат всичко да бъде честно и видимо, а всъщност политиката предполага някои договорки, които не са чак толкова симпатични за голямата публика", обясни проф. Дичев в интервю за предаването "Хоризонт до обед". 

"Този краен стремеж към принципност, честност и откритост ми се вижда, че малко ги затруднява", посочи той относно ПП и добави:

"Този подход, който възприеха в момента с този мандат, ми се вижда една добра стъпка, ако не за това правителство, което може би няма да се осъществи, то по принцип за един по-общ проблем - като общество трябва да се научим да правим компромиси. Компромисът е нещо, което се изработва. Те в момента предлагат тази формула на компромиса, предлагат тези 4 приоритета, които да се гласуват в НС и да се види дали има съгласие около тях и едва тогава да пристъпят към съставяне на правителство". 

Според него по тези приоритети ще има голямо мнозинство по принцип, по съдържанието. Възможната съпротива ще бъде по формата - по това, че е даден мандат на ПП, която е в конфликт с големите партии в парламента, отбеляза проф. Дичев:

"Има разминаване между съдържанието на политиката (тези приоритети) с ритуалната страна на въпроса - на кой е връчен мандатът. "Те не подкрепиха кабинета "Габровски", сега пък ние няма да подкрепим техния"".

Според него тази междинна стъпка позволява на ПП да се оттеглят с чест - ако приоритетите им се приемат, а кабинетът в зала се отхвърли. 

"Президентът е много странна фигура. Това е една мистерия в българската политика. Той се конфронтира жестоко с почти всички партии в днешния парламент. Разклати дълбоко стабилността на държавата. Можем само да се питаме какво цели, какво иска", изказа мнението си проф. Ивайло Дичев. Според него дали президентът иска правителство или не ще стане ясно след седмица:

"Ако връчи мандата на "Демократична България" или "Български възход", значи той се надява все пак да има правителство. Ако го връчи на БСП, очевидно няма да има такъв шанс". 

"Всички наблюдатели започват да разсъждат за това, че е възможен един трети мандат, който ще преодолее тази символична победа, която биха имали сега ПП, ако успеят да съставят кабинет. Това с тези мандати има символичен смисъл", коментира проф. Дичев. 

За третия проучвателен мандат той коментира:

""Български възход" изглеждат безпринципни. Изглеждат готови на всичко. При тях усещането е, че те са създадени с тази цел - да се направи някаква уйдурма". 

Според него сюжетът с ДБ е по-сериозен. Те са по-умерени, добави той и подчерта, че от ГЕРБ са готови да работят с тях, което е една възможност. 

Проф. Дичев смята, че гражданите трябва да се запитаме - защо гласуваме за партии, които не искат да управляват и не са готови с идеи: 

"Ако нямаме лидери, ние не сме нация. Трябва да се вгледаме в себе си - защо мразим държавата си, защо не искаме да бъдем управлявани, защо искаме да се разпадаме на племена. Това е дълбок дебат, който отива доста отвъд конкретните политически сюжети в момента". 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.