"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Размениха ли Максим и Слави като бебета?

Държавата отново се тресе, скъпи съучастници, все едно всички са ни разменили като бебета и никой не си е на мястото.

Тук-таме само се мярка по някой индивид, когото не са го разменили.

Знаете, че се случи такова нещо в нашата малка и плодородна страна. Разменили две бебета в родилния дом. Едното семейство се усъмнило и поискало справка за дезоксирибонуклеиновата киселина на бебето, сиреч проверили му гените.

Докато излезе ДНК тестът, другата майка си била свикнала с чуждото бебе и не искала да го дава. Харесало ѝ как бебето мяука и пълни памперсите - мяу-мяу-пиш-пиш и прочие. Направо не искала да си дава бебето и аз я разбирам жената.

Четох във пресата, че аналогични случаи имало разкрити по цял свят, включително в най-напреднали държави като Франция и Германия. Във Франция семействата на разменени бебета искали компенсация за морални вреди в размер на 12 млн. евро, ама им дали само 2 млн. Това са унизително малко пари. А кой знае колко още неразкрити такива случаи има, да не говорим, че почти никой не е взел такива милиони. Сума ти хора се разхождат по света разменени и необезщетени.

Аз например, макар че не съм материалист, бих се радвал на една разумна сума, ако съм разменен.

Макар че в отделни случаи евентуалната размяна не е чак толкова страшна.

Ако примерно бяха разменили Слави Трифонов с Максим Генчев, нямаше да е чак толкова голяма трагедия.

Въпреки разликата в годините между двамата, всъщност приликите са повече от разликите.

Единият е на 56, другият е на 68, но и двамата са колоси на българската култура, исполини на националния дух, ценители на женската красота и женското достойнство.

Те се издигат на височина и широчина като два баобаба на българското възпитание. Два баобаба ред по редом расли.

Единият направи песен за хиената Лена Бориславова, другият се подмазва на дъщерята на президента, че била достойна за четката на Рафаело и короната на българска кралица. Това на практика са два равностойни акта, еднакво престижни, еднакво компрометиращи - да те осмее Слави, да те разхвали Максим. Както е казал Пушкин - хвалби и клевети приемай равнодушно, недей да спориш с ужасяващо умни хора.

Освен че Слави и Максим имат огромен принос към съкровищницата на българската култура, и двамата са бивши политици. Възможно е да не знаят, че са бивши, ама то пък си е тяхна работа. Това е въпрос на самосъзнание - никой не може да каже на македонеца, че не е македонец и няма собствен език и култура; никой не може да каже на човек със самосъзнание на политик, че вече не е такъв.

Слави Трифонов дори беше по едно време главатар на първата политическа сила “Есть такая партия”, а Максим Генчев беше депутат от динамичната политическа сила “Стани-седни-вътре-вън”.

Бойко Борисов не са го разменяли като бебе, защото екземпляр като него не може да се сбърка. Сега примерно е в изолация, но е актуален политик, а Слави и Максим са бивши.

Борисов се надява като един генерал Дьо Гол или като сър Уинстън Чърчил отново да спечели общественото доверие. А и да не го спечели, вече е влязъл в Историята и няма мърдане оттам.

По време на Втората световна война Чърчил и Дьо Гол стават национални и световни герои, борейки се лъвски с хищните хиени на фашизма и нацизма. Те били спасители на държавите си, както и Сталин, разбира се.

След войната обаче народите на Франция и Великобритания стават колебливи в доверието към спасителите си. Сталин до последен дъх държал здраво доверието, но Чърчил и Дьо Гол имали проблеми по тая част. След войната те се сблъскват с възвратно-постъпателна динамика на доверието.

Дьо Гол постоянно искал да обедини френския народ под генералския си жезъл. И от време на време успявал. Но през 1968, докато прогресивният лагер спасяваше социализма в братска Чехословакия, французите свалиха Дьо Гол.

Чърчил и Дьо Гол даже да ги бяха разменили, пак щяха да спасят държавите си, но да изгубят любимите колонии. Такива са суровите закони на колониалната история.

В моето семейство имаше такава шега, че ужким в родилния дом са ме разменили с бебе от едикое си етническо малцинство. А това малцинство в ония години беше легално да се счита за недотам пълноценен човешки материал.

Такива бяха времената - имаше известно уважение към малцинствата, но беше прието дори в киното и в песните да се описват като мършави хиени или нещо такова. 

Много се ядосвах на тая шега, че ужким са ме разменили. Ако беше в днешно време, щях да докладвам семейството ми за език на омразата.

Ако не друго, поне щяха да ги блокират във фейсбук - да си помислят следващия път дали ще ми приказват, че съм разменен с някоя хиена! 

Народът ни е мъдър, ала май че

някой ни е изпоразменил;

душата ми се свива на кравайче -

нима са ме сменили със дебил!