"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Като чуя за култура, трепери ми кобура

Споделял съм ви, скъпи съучастници, че аз съм голям опонент на чувствата за хумор. Критикуват ме някакви взискателни слушатели, че не им повишавам настроението, когато слушат моите есета в стил академичен пънк-рок. А пък аз нямам никакво намерение да забавлявам, тука говорим за сериозни работи.

Освен на чувствата за хумор, аз съм голям противник на културата и културното развитие, защото това е твърде скъпо удоволствие в чисто човешки смисъл. Има една огромна лъжа през вековете - че ужким културата произвежда противоотрова срещу неприятни явления като фашизма и канибализма. Нищо подобно - високата култура се създава или в подкрепа на някоя човеконенавистна система, или в борба с нея. 

Примерно сега е модерно да се реве колко е страшна розовата цензура на Холивуд. Тя е безумно страшна и принуждава творците да правят глупости, защото вече е забранено да изнасилват актрисите и актьорите. Тъй като ведомствените изнасилвания са забранени, продуцентите и творците се занимават с пропаганда на ЛГБТ ценности, черните животи имат по-голяма стойност от белите и разни други злобни-подобни. 

Всичко това се прави от излишък на пари и липса на реални проблеми за управляващата каста в Холивуд и Вашингтон. Те правят глупости, за да си разнообразят живота в преследване на химери и търсене на немислимото. Голяма култура няма да произведат, но поне ще си поживеят. А невидимата ръка на пазара ще урегулира гражданските ценности, ако не носят печалба.

А сега да сравним със Сталиновите репресии или да речем с цензурата по времето на Пушкин и Гогол. В какви пазарни и цензурни условия са работили Пушкин и Гогол и с какво се бори един съвременен писател в коя да е западна държава? Тука чувствата за хумор напират неудържимо, но ние сме се зарекли да не им обръщаме внимание. Голяма култура се ражда от голяма репресия - разните му там метафори за мачкането на гроздето.

Путин е човек, който се увлича по историята и културата, затова сега реставрира Сталиновите репресии, но още е далеч-далеч от оня размах на тормоз и осакатяване на цели народи, поколения, съсловия. Дори само в рамките на нещастна Украйна Сталин с политиката си е унищожил много повече съдби от Путин.

Сталиновата епоха е ненадмината по репресии, но има огромни културни постижения. Повечето такива постижения са подвластни на пропагандата или в процес на надлъгване с нея, или в отчаяна съпротива. И тая борба ражда големи работи.

Въобще културата се ражда в кръв, пот и сълзи. Между Земята и Небето - война, както пееше Виктор Робертович Цой. Родилните мъки на културата са нечовешките страдания на народите.

Когато ми кажат - такава цензура като сегашната не е имало, едвам си удържам чувствата за хумор, защото Сталиновите репресии са огромна трагедия за човечеството. Те са били толкова жестоки, че руският народ доскоро живееше в един обществен договор-заклинание: никога вече 1937 година! Този обществен консенсус вече е разрушен, очаквайте бейби-бум на културата.

В пика на Сталиновите репресии поетът Лебедев-Кумач пише колко волно се диша в необятната съветска страна, как друга такава няма на света. И това в прекия политически смисъл е чиста лъжа, но в същото време - съвършен поетически химн на благоденствието и свободата.

Я другой такой страны не знаю - и така нататък.

Ние, българите, ако не бяхме 500 години под османския ятаган, хич нямаше и да има смисъл от Христо Ботев или Патриарха Вазов. Тези отлични национални писатели са гласът на вековната мъка и злоба на роба. Айде, Ботев е хулиган и неакадемичен тип, ала Вазов е писател и половина във всяко едно отношение. И ако нямаше османско иго, какво щеше да пише? Люлекът ми замириса, ала-бала.

Ние не знаем какво е глад, война и репресии, затова се занимаваме с Бойко Борисов и Корнелия Нинова, кой бил по-голям мъж от двамата.

Затуй - липсата на висока култура не е беда, а благословия.

Носете си новите дрехи, плюйте си в пазвите, гледайте шедьоврите на Максим Генчев и Людмила Филипова - радвайте се, че имаме неизразходвана енергия за доказани глупости!