Новата селскостопанска политика на ЕС и стратегията "От фермата до трапезата" - във фокуса на форум в София

Форум, посветен на новата селскостопанска политика на ЕС и възможностите на стратегията "От фермата до трапезата", се провежда в София. Инициатори са българските социалисти в Европейския парламент. Целта на събитието, в което участват международни гости, представители на изпълнителната власт и на браншови организации, е да се представят възможностите на стратегията, на фона на въздействието на множеството кризи и на нарастващите регионални неравенства.

Стратегията на ЕК "От фермата до трапезата" обхваща цялата верига на доставки на храни и изгражда рамка за серия от законодателни предложения. Те включват промени в правилата за пестицидите и отношението към животните, мерки за намаляване на хранителните отпадъци и за етикетирането на храни, инициатива за улавяне на въглероден диоксид в земеделието и реформа на селскостопанската политика на ЕС. Пред делегатите евродепутатът Сергей Станишев посочи, че е необходим баланс между трите аспекта на стратегията – здравето на хората, интересите на селскостопанския сектор, околната среда и климата.

Той обърна внимание, че стратегията е в процес на приемане, но и че трябва да се отчетат кризите с пандемията, войната в Украйна, пряко свързана и с продоволствената криза. Всички отражения на кризите трябва да бъдат включени в политиката на ЕС.  Станишев призова за формиране на национална позиция с широка обществена подкрепа, координиране с позиции на други страни и формиране на коалиции.

Служебният земеделски министър Явор Гечев засегна трусовете с цените на горивата, достъпността и цените на торовете, транспортните пътища. Той очерта основния проблем пред стратегията "От фермата до трапезата", а именно, че тя ще се прилага на европейско ниво, на фона на увеличен внос на храни от трети страни, силно конкурентни на качествената европейска продукция:

"Трябва да сме амбициозно "зелени". Трябва да осигуряваме чиста храна, но ми се струва, че трябва да имаме продоволствена сигурност на самата Европа. Ако стратегията беше световна, всичко щеше да е наред. Но все повече внос на хранителни продукти се появяват от трети държави". 

Евродепутатът Иво Христов изрази опасенията си за осъществяване на стратегията "От фермата до трапезата" в днешните условия на кризи:

"Звучи като пожелателно мислене, тъй като имаме кумулиране на кризи - война, икономическа криза, енергийна криза". 

В началните панели на форума беше представено социологическо проучване на агенция "Тренд", според което за 77% от анкетираните българи най-важна в момента е цената на стоките. 

Социологът Димитър Ганев поясни:

"Винаги ще имате най-сериозно натрупване във фактор цена. Вкусовите качества и хранителни качества са на второ и на трето място".

За повече от половината от хора у нас е важно също така храната, която консумират, да е българска. В същото време повече от половината от анкетираните не се вълнуват откъде точно идва храната, след като не е произведена у нас.

Близо 43% от хората в България не са чували за Общата селскостопанска политика (ОСП) и европейските фондове за подкрепа, стана още ясно по време на конференция "Да изхраним Европа по време на криза - предизвикателства и възможности на стратегията "От фермата до трапезата".

Пред участниците във форума Сорин Моисе - държавен секретар за земеделието от Румъния - заяви, че дебатът за продоволствената криза и стратегията в селскостопанската политика е необходим, за да се гарантира, че целите ще се превърнат в действащи практики. По думите му трябва да се говори за солидарност с Украйна и да се гарантира зеления преход, но на първо място трябва да се подкрепят европейските фермери.

Клара Агилера – евродепутат и член на комисията по земеделие в ЕП обърна внимание, че със стратегията "От фермата до трапезата" не става дума за аграрна политика, а за хранително-вкусова визия. Тя подчерта, че трябва да се говори за запазване на правата на производителите, да има адекватно субсидиране, обучение, подкрепа, но и активна земеделска политика на национално ниво. Агилера призова да има унифициране етикетиране за идентификация – за съдържание на сол, захар, мазнини и да се проследи цялата хранителна верига.