Д-р Ане Кох: Обща миграционна политика в ЕС е трудно постижима

Тази седмица лидерската среща се състоя, но някак напълно засенчена от бляскавата визита на украинския президент Володимир Зеленски. И решенията на 27-те по щекотливата тема с мигрантския натиск останаха на заден план. В интерес на истината, те не са революционни, но пряко засягат България: Два пилотни проекта – един в Румъния, един в България – трябва да укрепят граничната охрана с технически средства. За финансиране на огради по европейските граници и дума не може да става. Не и в официалния заключителен документ. Срещата на върха отново показа, че обща миграционна политика в ЕС е трудно постижима, да не кажем илюзорна. С това се съгласи и следващият ни събеседник в „Събота 150“ – миграционният експерт от института за международна политика и сигурност в Берлин д-р Ане Кох. 

Опустошителното земетресение в Турция и Сирия ще предизвика ли нова бежанска вълна към Европа?

"В скоро време не очаквам голяма бежанска вълна, най-малкото защото разрушенията са толкова големи, че дори придвижването е невъзможно. Има много разрушени пътища, няма как да бъде напуснат районът на бедствието. Но в бъдеще не е изключено хора от засегнатите райони, загубили всичко – дом, семейство, имущество, да мобилизират всички сили и да се опитат да се доберат до Европа".

Смятате ли, че Европейският съюз би реагирал също толкова бързо и без излишна бюрокрация както при приемането на украинските бежанци, след като Русия нахлу в Украйна?

"Вероятно е възможно, защото видяхме, че когато има политическа воля, както беше при нахлуването на руската армия в Украйна, Европейският съюз е в състояние да действа бързо. В същото време обаче трябва да кажа, че сега става дума за природно бедствие и нуждите на пострадалите са съвсем различни. Сега те имат нужда от спасители, от хуманитарна помощ, от храна и дрехи, а на по-късен етап – от възстановяване на домовете им. В този смисъл двата случая трудно могат да бъдат сравнявани".

Поводът за нашия разговор е срещата на върха на ЕС, която първоначално беше посветена на миграцията, макар че беше засенчена от визитата на украинския президент Володимир Зеленски. Като погледнете резултата от лидерската среща – какъв беше най-малкият общ знаменател, около който 27-те успяха да се споразумеят на този етап? Успя ли Швеция, ротационният европредседател, която от скоро е управлявана от много консервативно правителство, да се наложи с възгледите си за по-строг граничен контрол, за повече ограничения и отблъскване на нелегалните мигранти?

"В крайна сметка да, въпреки че тази тенденция не е нова. Единственото, за което страните-членки от години успяват да се споразумеят, са мерки за охрана на външните граници и за връщане на мигранти, които нямат право на закрила. Сегашната среща на върха беше класически пример за това, как всички форуми на тема миграция се развиват по един и същи начин. И че по темата солидарно разпределение на бежанците по държави няма никакъв напредък".

Споменахте охраната на външните граници. В заключителния документ не се споменава отпускането на европейски средства за изграждането на огради, както поискаха Австрия, Гърция и България. Но там се говори за финансирането на инфраструктура по границата. Как тълкувате тази формулировка?

"Тази формулировка е много витиевата. В заключителния документ пише, че ще бъдат засилени мерките и способностите за охрана на външните граници. Говори се за охрана по въздух и земя, за видеонаблюдение, за модерни технологии, които се използват по границите. Така че да, не става дума за финансирането на огради, а за обезпечаването на граничната охрана със скъпо струваща техника".

Става дума и за използването на всички възможни лостове за оказване на натиск върху страните по произход да приемат обратно гражданите си, които нямат право на закрила в Европейския съюз. Има сключени такива споразумения с някои африкански държави. А сега Брюксел иска да използва търговската и визовата политика, за да ги принуди да съдействат. Ще сработи ли този метод?

"Не мисля, че това е правилният път. Освен това опити за оказване на натиск е имало и в миналото, но без особен резултат. За кратко ограничаването на търговията или затягането на визовия режим доведоха до по-голяма готовност на държавите по произход да приемат обратно гражданите си, които нямат право на убежище в Европа. Но наистина за кратко.

Връщането на мигрантите не е основният проблем. Страничният ефект от по-строга политика спрямо държавите по произход е далеч по-опасен за Европа. Когато използваш търговските отношения с бедни държави като лост за оказване на натиск, всъщност обричаш местното население на още по-голяма бедност. А това е основната причина за тези хора да търсят по-добър живот в Европа. Или с други думи – така бихме увеличили мигрантския наплив".

Част от решенията на срещата на върха е разработването на механизми за легална миграция. Това ли е решението?

"Разширяването на легалните възможности определено е по-доброто решение, но не ме разбирайте погрешно – това не е панацея. Ако има разработена схема за легална миграция, това със сигурност ще намали натиска по външните граници на ЕС и опитите за криминално преминаване на границата, което обикновено е свързано с голям риск за хората.

В същото време повечето страни от ЕС изпитват недостиг на работна ръка, т.е. нуждаят се от трудова миграция. Този потенциал трябва да се използва. Разбира се, не е реалистично да се очаква, че ЕС ще разработи схема за легална миграция, която да може да се приложи от днес за утре. И която с един замах да елиминира нелегалния приток на хора. Но със сигурност може да помогне за овладяването на миграционния натиск. Освен това има добри практики в други части на света, които могат да послужат за пример. А също така и възможността за граждани от Западните Балкани да работят в страни-членки на ЕС".

През 2020 година Европейската комисия представи пакт за миграция, който предвижда въвеждането на обща процедура за предоставяне на убежище и солидарното разпределение на пристигащите бежанци в страните-членки. Но този пакт така и не сработва. Възможно ли е изобщо Европейският съюз да има обща миграционна политика?

"Ако под обща миграционна политика разбираме солидарна политика, която включва поемането на тежестта от всички страни-членки на ЕС, тогава и аз вече мисля, че тя е непостижима. В прекалено много европейски столици управляват правителства с участието на крайнодесни партии, които не искат и да чуят за конструктивен разговор по темата миграция. Вместо това те отстояват идеите си за възпиране не само на мигрантите без право на закрила, но дори и на търсещите и имащите право на убежище.

Това обаче не означава, че ЕС не може да се обедини около общи действия. Както видяхме и този път, обединение около рестрикции е възможно. Проблемът е, че групата държави, които смятат, че проблемът трябва да намери солидарно решение между всички страни-членки на ЕС, вместо да се разширява, намалява. В тази група е Германия и тя има все по-малко съмишленици".

Тези съмишленици не на последно място ги обединява географското положение. Сред тях е например Люксембург, добре скрито в сърцето на Европа Велико Херцогство, чийто премиер Ксавие Бетел коментира преди срещата на върха темата за ограда по външната граница с думите, че построяването на огради в Европа с европейски пари би било срамота, и че това не е Европа, в която той би искал да живее. Испанците, италианците, гърците, пък и българите, които живеят на външната граница на ЕС, вероятно също мечтаят за друга Европа. Но те са оставени сами да се справят с този проблем.

"Няма лесни решения. Миграцията е много комплексен феномен, който влияе върху много сфери. Но това не означава, че която и да е държава в ЕС трябва да бъде оставена сама да се справя с този проблем. Не мисля, че страните по външните граници на Евросъюза са единствените потърпевши, защото броят на миграните във вътрешността на Съюза също се увеличава. Например в Нидерландия или Германия.

Но въпреки това сте права – в Европейския съюз няма разбиране за позицията на другия. Държавите по външните граници се чувстват неразбрани от държавите във вътрешността на Съюза. И трагичното е, че това е така от години и няма изгледи за промяна. Дори относително намалелият брой на нелегалните мигранти в Европа по време на пандемията не помогна за по-добро разбирателство между 27-те, за провеждането на конструктивна дискусия. Сега, когато броят им отново расте, нещата не изглеждат никак добре".