Ицхак Фико Меворах от Кавала мечтае да направи музей на евреите в града

"Тук в Кавала се връщат 42 души, които са работили в трудовите лагери в България. Тук, на тази снимка, са на гарата, това е мой чичо, още един, която след войната отива в Палестина. И това е мой чичо, който работи около година в лагерите в България, а после бяга и се връща в партизанската съпротива тук в Гърция - един, двама, трима, четирима, петима, шестима… тези тук също работят в лагерите в България. А тези четиримата възстановяват еврейската общност в Кавала. Себатай Цимино, който оцелява в трудовите лагери на България, Морис Бенвениста, който бяга в Атина, Моис Песах - още един от лагерите в България. И това тук е баща ми, който е в партизанската съпротива от началото на войната. Преди три месеца намерих Дневника на Моис Песах, в който той описва ден по ден какво се случва в лагерите в България. Този дневник вече е в Яд Вашем и повярвайте ми той разказва много трудни неща, но такава е била истината и този дневник ще е един от експонатите в Музея на еврейската общност в Кавала, който е моят много голям и важен за мен, проект".

В Ксанти е имало голяма общност - хиляда и сто евреи, които са живели тук, посочи Меворах. 

"Тук виждате три жени, които си сменят религията, приемат християнството, за да оцелеят. И тук има трима много важни мъже - те работят като трудоваци в българските лагери - Сами Леви и Бенци Енцион. Един от тях става ключова фигура в Израелската социалистическа партия след създаването на държавата Израел. Виждате ги тези хора на снимката са в София. На всеки две седмици в неделя те могат да отидат до града".

"Това са хора от Серес, на снимката вървят пеша към Дупница. А това са складовете, в които на 3 и на 4 март 1943 г. ги събират всичките 1484  евреи от тук, и на 8 март те потеглят към Драма, а след Драма към Дупница, където остават 10 дена и от там към пристанището на Лом, откъдето с лодки ги транспортират към Виена. Една от тези лодки потъва и никога не става ясно кои са евреите, които стигат до Треблинка и кои не стигат до там. В същите тези влакове са евреите от другата част - евреите от Скопие и Сърбия. Над 11 хиляди души общо, около 4 хиляди от тази, от  гръцката част".

Много е важно да се знае, че евреите от този район не са имали възможността да оцелеят, подчерта Ицхак Фико Меворах и обясни: 

"Тогава българският кмет Георгиев казва на равина и на председателя на еврейската общност, че могат да оцелеят, само ако се запишат като българи. Тоест предлага на моя народ, който живее от толкова отдавна по тези земи, говори гръцки, част е от гръцката нация, да се пишат българи и така да не тръгнат към Треблинка и нацистките лагери. Но това е трудно решение, да смениш националността си".

"Тук виждате снимка от Драма. Същият този ден 8 март 1943. Първият ден на пътуването. Всички тези хора тръгват с влаковете. От Драма, Ксанти, Комотини. А тук са пред един от складовете, сега училище - това е нова снимка сега е училище от Горна Джумая тогава".

Последната спирка е вписването и проверката им по документи в Лом, добавя историята Ицхак Фико Меворах:

"Там българите предават всички евреи на германците и това е историята на Холокоста в Северна Гърция. Това е снимка на еврейското училище в Кавала, от 1895 година е сградата, в училището, което е част от системата на френския Алианс учат 5 езика, също и ладино, защото сефарадските евреи на Балканите говорят ладино - смес между испански, гръцки и турски. И българските евреи говорят ладино. Това е снимка на последния клас в еврейското училище. И всичките тези еврейски деца са пратени в Треблинка".

Снимки: Ирина Недева