Болницата във Велико Търново се сблъсква с финансови проблеми

В списъка на 20-те болници с най-големи дългове, Великотърновската се нарежда на 19-о място със задължения от малко над 8,5 милиона лева. Няма опасност за финансовото състояние на болницата, която обслужва регион с 220 хиляди население, посочи изпълнителният директор на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ д-р Красимир Попов, уточнявайки, че болницата няма просрочени задължения, редовно плаща на контрагентите си и заплатите на персонала от 700 човека:

„Загубата на болницата не се е увеличила. Оцеляването на лечебно заведение с клинични пътеки, непроменени от 2008 година, при тази ужасна инфлация – материали, горива, вода, електроенергия, за миналата година болницата е похарчила 2,033 милиона лева, а 2021 година разходите са били 1,2 милиона лева“.  

Заплатите на медиците остават под договореното в Колективния трудов договор и отрасловото споразумение в здравеопазването, въпреки увеличението в различните сектори между 20 и 40 %, поясни директорът на великотърновската болница: 

„Те се доближиха, но не могат да го достигнат. Това е моята цел – да направим основните заплати такива, които да отговарят на Колективното трудово споразумение, разбира се, без да поставяме във финансов риск лечебното заведение“. 

По думите на д-р Красимир Попов, във Великотърновската болница няма медицинска сестра с основна заплата под 1000 лева и лекар с основно възнаграждение под 1200 лева, парите за нощен труд и дежурствата на разположение са увеличени на 100 %. 

Държавната болница няма как да е конкурентоспособна на честните, заради социалните функции, които са й вменени по презумпция, а финансирането на някои от тези отделенията е трудно, посочи болничният директор и даде примери: 

„Ние сме единствената болница със спешно приемно отделение в областта, ние сме единствената структура, която има така наречения кръв център. Сключили сме договор с всички лечебни заведения в областта, при нужда те получават кръв от нас, но ние структурно го финансираме това отделение. Същото се отнася и за отделението по ТЕЛК. Отделението по физикална терапия също е единствено в областта и е в същото положение“.  

Кризата за медици не е подминала и Великотърновската болница. 30 % от отделенията не са окомплектовани с лекари и сестри. На минимума от по петима лекари са хирургията и ортопедията, които за региона са особено важни, защото поемат и случаите от тежките катастрофи от двата главни пътя София – Варна и Русе – Велико Търново, както и от Прохода на републиката.  

20 са специализантите във Великотъртновската болница, но те нямат ангажименти за оставане на работа в нея. Свободни са още 25 места за специализанти. Има криза за педиатри, нефролози, хирурзи, невролози, неврохирурзи. Единствено акушеро-гинекологичният комплекс с отделението по неонатология и съдовата хирургия са без проблем с медиците, посочи д-р Красимир Попов. За решаване на проблема се разчита на Варненския медицински университет:  

„Пилотно това ще се случи с кардиологията и с кардиохирургията, неврохирургията и, надявам се, урологията. Започват да идват техни специалисти при нас, ние започваме да изпращаме пациенти, които са извън нашето ниво на компетентност, във Варненската болница. И, дай Боже, някога Търновската болница да се акредитира и да стане университетска болница“.  

Има вероятност една от хеликоптерните площадки за предстоящата въздушна спешна помощ да е във Великотърновската болница. Такава е имало преди повече от 20 години, в момента е полуразрушена и се ползва за паркинг от медиците. Д-р Красимир Попов заяви: 

„Разговори са водени, имаме някакви действия, но изрично съм помолен да не ги коментирам. Тази площадка, ако, разбира се, е локирана на същото място, където е била, може да бъде възстановена и то в изключително кратки срокове, дори е възможно и със средства на болницата. Трябва да се каже какво ще каца на нея. Докато не бъде определен моделът на хеликоптера, неговата маса и съответно изискванията за маневреност, всичко е хипотетично. Тази наша хеликоптерна площадка, която е била някога лицензирана и просто трябва да се смени едно асфалтово покритие и да се направи необходимата логистика, предполагам че 20-30 хиляди лева без да съм се консултирал с експерти“.  

И докато възстановяването на хеликоптерната площадка във Великотърновската болница е хипотетично, то напълно реални са проблемите, които още на първата година възникнаха в новия болничен корпус, построен за над 8 милиона лева от бюджета на болницата.  

„Съдът за резервна вода е пробит. Проблемът е с климатичната инсталация, която обслужва последния етаж на операционния сектор. Имах среща с представител на строителя, който ми даде обещание, че до края на март месец съдът няма да тече. В момента сме в изчаквателен период, някакво временно примирие“. 

Само от течовете на резервна вода болницата е на минус 3 хиляди лева месечно. Не е ясно кога ще се реши проблемът с климатизацията на операционните. Корпусът все още е в гаранционен срок. 

За сградата на така наречената стара болница, от където в новия корпус бяха преместени няколко отделения, има инвестиционен интерес от частна фирма за близо 1,3 милиона лева да се направи хоспис за 50 терминално болни. Предстои предложението да се обсъди от Съвета на директорите в болницата и да се изпрати за становище в Министерството на здравеопазването.