Журналисти и медийни експерти обсъдиха проблема с автоцензурата

Последното проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти от миналата есен отчете ръст на автоцензурата.

Работа на Съвета за електронни медии ли е да се захваща с темата за автоцензурата в журналистиката? Това не е ли вътрешен проблем на професията? Каква е степента на солидарност в гилдията? Не трябва ли да се разграничават обществените от търговските медии в тази проблематика? Това бяха част от въпросите, които съпровождаха обсъжданията по зададената от СЕМ тема на дискусията.

И не на последно място – на фона на многото проблеми в медийния сектор как да се подобри законът, за да се даде максимално свобода, и да се ограничат лостовете за влияние върху журналистите.

Многократно е подчертавано в различни анализи, че политиците, държавните институции, бизнесмените и рекламодателите традиционно упражняват най-силен натиск върху работата на журналистите. Не бива да се забравя и финансирането, което също е фактор за засилване на автоцензурата.

Председателят на СЕМ Соня Момчилова:

"Над 70% автоцензура, самодекларирана, осъзната от страна на журналистите. Това е тревожен симптом от една страна. С днешна дата го намирам за много окуражаващ, защото познаваме рицарския принцип – след самоосъзнаването, след самопризнанието следва осмеляването".

Илия Вълков от Асоциацията на европейските журналисти коментира относно последното проучване на организацията за свободата на словото сред 204 души, което не е представително за цялата професионална общност, но подчерта:

"Притеснително е, че при последните две изследвания се оказва, че вътрешният натиск в самите медии е устойчиво голям. Медиите, и като бизнес организации, се опитват да се съобразяват със средата, с новите участници в политическия живот на страната, с рекламодателите. Много сериозно расте ролята на търговските отдели в медиите. Често рекламните отдели държат сметка на журналистите какво и как да пишат/говорят".

Вълков добави, че картината е по-мрачна в медиите в по-малките населени места.

• АЕЖ отчита ръст на автоцензурата сред журналистите

"Това е наше право, вътрешното ни разбиране за свобода, което е извоювано с много жертви през всичките години на Прехода. Напоследък ми прави впечатление, мислех, че сме го погребали в края на 90-те години, отношението на политическите партии към обществените медии. Позволява си пресцентърът на една партия да ни търси сметка и както те се изразяват – държавната медия трябва да отразява само официалнияна партията и да не кани вътрешнопартийните опозиционери. Моделът на работа през пресцентровете наричам по-фина цензура от онази, която преди години беше – обажда се политикът Х на генералния директор и казва "този водещ сутрин да не го чувам, защото ме дразни и се порязвам, докато се бръсна". Не може да се казва – вие се издържате от нашите данъци и ще правите онова, което ние смятаме, че е в кръга на вашата работа".

Журналистът на свободна практика Весислава Антонова акцентира върху така наречените "дела шамари", които са силен инструмент за натиск:

"Това е силен инструмент на държавата да притиска медиите, да им пречи да си вършат работата си. Когато посегнеш да правиш по-задълбочена разработка, пред теб има сериозна опасност да те закрият, не само да ти затворят устата".

Съвременната цензура не функционира на базата на ограничаване на гласове, коментира медийният експерт Георги Лозанов. И даде примери с раждането на конспиративни теории, които се налагат в режим на постистина. Според него начинът за противодействие е в ръцете на всеки журналист.

Участници в дискусията коментираха предаването "Политически НЕкоректно", и по-специално единия от неговите водещи – Петър Волгин. Те бяха призовани от членове на СЕМ коментарите да не се фокусират върху него, тъй като не това е темата на днешната дискусия.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.