Музей на силиконовите фигури представя исторически личности и събития

Едно от любопитните места, които си струва да бъдат посетени във Велико Търново, е Музеят на силиконовите фигури. Мултимедийният посетителски център "Царевград Търнов" е в подножието на крепостта Царевец. В него по оригинален начин са представени исторически личности и събития от периода на Второто българско царство. Приключи разширението на музея с нова сграда, в която са поставени още 37 силиконови фигури, изработени от екипа на световно известния скулптор Борис Борисов. 

Обновеният мултимедиен посетителски център ще бъде открит на 21 април. 

На метри от крепостта Царевец и точно срещу крепостта Трапезица във Велико Търново е Мултимедийният посетителски център, в който на четири етажа вече са 65 силиконови фигури, които представят живота на различните социални слоеве през Второто българско царство, разказва екскурзоводът Светла Йорданова: 

"Периодът от XII до XIV век, когато Търновград, така се е наричал градът тогава, е бил столица на България. Туристите могат да видят миндера, малките столчета, ръчноприготвения хляб от домакинята от не толкова качествено брашно. След това може да се види част от възстановка на олтара, или най-святата част на една църква. След което може да се види и част от болярско жилище и условно е представена част от тронната зала на българските царе".  

Специално място е отделено на характерната за старопрестолния град сграфитокерамика. Има монетарница и ковачница. Туристите могат да видят и две много важни сцени от живота на Цар Калоян, разказва екскурзоводът Ива Робова: 

"Неговата коронация от пратеника на кардинал Лъв и сключването на унията между тях двамата и освен това е представена битката при Адрианопул. Вижда се също така болярско ктиторско семейство и на тази сцена е представено дарителството за строежа на много църкви и манастири. Последната сцена е възстановка на скрипториум - мястото, където се е пишела книгата през Средновековието". 

Автор на фигурите – първите 28 и новите 37, които са направени от специален силикон, е скулпторът Борис Борисов. Най-деликатната част от човешкото лице - очите, са изработени по поръчка очни протези. На ръка, косъм по косъм, са вплетени веждите, ресниците на миглите, космите по ръцете, брадите и косите на всяка скулптура. Дрехите и снаряжението също са ръчна изработка от световноизвестния скулптор Борис Борисов и екипът му от над 20 човека. Първата сцена от разширението на музея е битката при Клокотница, където войните са поставени в основата на диорама, разказва скулпторът: 

"Задният план – стенописът, е показана самата атака. На втори план се вижда царят, който е поръчал на един от неговите хора да набучи мирния договор на копие, на предния план са биещи се войни. В дясната част се вижда Теодор Комнин. Дири се ефектът на състояние на самия войн. Що се отнася до самия начин на правене, видимите части на кожата са от специален силикон, очи, зъби – са протези. Окосмението се набожда косъм по косъм". 

Екипът на скулптора Борис Борисов е ползвал исторически извори при направата на фигурите и стенописите, в които са поставени сцените, археологът проф. Хитко Вачев е бил консултант на художниците. 

"Най-трудно, може би, е връзването на задния план, стенописния, с предния 3D, тъй като самите пространства са много ограничени и изключително трудно се постига този ефект на диорама. Човек не си дава сметка кога е трудно и кога е лесно, просто работи и не се усещаме кога минава денят. Отне ни година и четири, пет месеца за новите 37 фигури, всеки ден работа. Имам няколко любими фигури, едната е войн, влизащ в боя с цялата агресия и дивотия, изписани на лицето му. Човек трябва да влезе в роля, трябва малко актьор да бъде, да усети болката, цялата диващина на боя. Това искам да се усети по най-силния начин, за да е въздействащо на публиката". 

Фигурите са динамични, живи и изразителни. Във всеки персонаж е намерена точната психология, а сцените са като от филм. Такава е и сцената, в която пред църковния олтар, изписан по всички правила на канона, Йоан Кукузел с възрастен свещеник и млад послушник пеят ангелогласните си псалми. На няколко крачки по-нататък посетителите се връщат в царския период, когато под портите на Царевец са били средновековните пазарите, в които азиатски търговци са продавали платове, болярките са избирали бижутата си от прочутите дубровнишки търговци, а бабите са имали възможност да си купят екзотични подправки от арабските търговци. 

Една от изключително въздействащите нови сцени е с Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър, разказва Борис Борисов: 

"Като на преден план са изнесени 3D фигурите на царя, на Теодора Сара – царицата,и царските синове.Отзад сме сложили голямата книга, в която много добре може да се прочетат "Иван Александър в Христа бога верен цар и самодържец всем българом и гръком". Ефектът на тази сцена е да покаже силата и величието на този цар и да се усети имено това нещо. С очите на царя опитахме два варианта и този със синьо-зелените очи, изразяващи твърдост и сила, се оказа по-удачен". 

Още една битка е представена със стенопис и фигури в обновения мултимедиен посетителски център - битката с османците и завземането на Търноврад. От новите диорами скулпторът Борис Борисов отличава "Прощаването с Патриарх Евтимий" заради цялостната композиция с тихата скръб и безнадеждност, която излъчва паднал на колене старостоличанин пред патриарха, с възрастен мъж, довел внучката си, и с османския войн, повел Евтимий, но заменил яростта с уважението и изумлението пред случващото се: 

"Това е трагична сцена, изобразява изпращането на патриарха, когото турците повеждат на заточение след падането на крепостта. Както се знае от историята – моментът, в който хората го питат: "На кого ни оставяш, владико" и той казва: "Оставям ви в ръцете на Светата троица сега и завинаги". Този момент сме хванали, тъй като е много важен. Много художници са работили на тази тема, но това, което се опитахме да направим, е нашият прочит, нашият начин. Да се усети драмата, безнадеждността на събитието, на състоянието на хората. Този старец с внучката е един от любимите ми образи. Много е важно човек да не прекали с жестикулацията, да не стане прекалено театрално. Трябва да се усети този тънък нюанс на състоянията. В очите на патриарха четем безнадеждност, въпреки че, до колкото се знае, той е ръководил обсадата на града, той е уморен човек, който дава надежда, ако може да се каже надежда, за Светата троица". 

Финалната сцена е пищна царска трапеза, а около нея посетителите ще могат да опитат по чаша вино. 

Разширението на мултимедийния посетителки център "Царевград Търнов" се случи с 1,3 милиона лева по проект на Община Велико Търново, финансиран от програмата "Региони в растеж". 

"Да не си забравяме историята. Тук не е целта някакви патриотарски неща. Не бива да забравяме тази славна история, която е имал градът – това е посланието", казва скулпторът Борис Борисов, автор на 65-е силиконови фигури в музея. 

снимки: Здравка Маслянкова