Военното свещенство е било част от българската армия

Вие сте с рубриката „Духовен поглед“. Аз съм Румяна Иванова. 

Христос Воскресе! Воистину Воскресе!

Един ден след Гергьовден, в Неделята на разслабления, разговарям с докторантът от Богословския Факултет на СУ, г-н Гроздан Стоевски. Поканих го, защото той е председател на сдружение „Свети Георги Победоносец“, чиято цел е духовната просвета и грижа за военнослужещите и семействата им.

Г-н Стоевски, защо мислите, че нашите военни имат нужда от християнска вяра?

Гроздан Стоевски: Военните ежедневно се изправят пред лицето на смъртта. Провели сме много консултации с български военни, които служат в международни мисии. Преди да тръгнат в изпълнение на военна задача, те не търсят военния психолог, търсят свещеник, който да освети със светена вода, да произнесе молитва, с която да подготви душите им. От друга страна, военното свещенство е част от историческата традиция на българската армия, която започва от славното време на цар Симеон Велики (893-927), възстановена след османското робство и прекратена през 1945 г. Това е неделима част от войсковия живот и призвание на военнослужещия, а именно духовната страна. Според християнската антропология и учението на Свещеното писание, човек се състои от дух, душа и тяло. Докато лекарите лекуват тялото, психолозите помагат на душата, духовниците изграждат и лекуват духа на човека. Затова българският военнослужещ има нужда от духовна и душепастирска грижа. 

Румяна Иванова: Но те могат да отидат на църква като другите граждани, защо е необходимо специално душегрижие от капелани? 

Гроздан Стоевски: Когато военнослужещия изпълнява своите служебни задължения и особено когато е на международна мисия, няма как да отиде на църква като другите граждани. Затова в християнската мисионерска дейност съществува функцията на капелана. Капелани има в затворите, в болниците, където човек също не може да отиде на църква. По същия начин и в казармите или там, където е изпратен контигент. Духовните потребности на човека не се променят с обличането на униформа. Духовната потребност е в душата, която е винаги с човека. Затова трябва да бъде възстановен института на военния свещеник, за да получават духовна грижа и военнослужещите, независимо къде се намират. 

Румяна Иванова: С какво конкретно се занимава вашата организация? Споделете нещо за вашата дейност. 

Гроздан Стоевски: Сдружение „Свети Георги Победоносец“ тази година ще празнува своя 25 годишен юбилей. През скромната ни история от четвърт век ние основно работим за възстановяване на духовната грижа за военнослужещите, просветна и образователна дейност в областта на християнските ценности - вяра, морал, характер, грижа за семействата на военнослужещите. В последните седем-осем години сме организирали четири международни православни конференции. Три от тях бяха проведени в Богословския Факултет на СУ, а една в Троянската света обител.Православни военни свещеници от различни държави обмениха своя пастирски опит и дадоха много примери как се осигурява духовна грижа за военнослужещите в православен контекст, тогава когато те нямат възможност да посетят нормално богослужение. Нашето сдружение „Свети Георги Победоносец“ издаде Нов Завет, Синодален превод с камуфлажна корица, в края на който добавихме Молитва на войника от 1930 г. Това издание беше подарено официално с благослов от Софийска митрополия на Националната гвардейска част, при освещаването на параклиса в поделението. Занимаваме се със семинарна и просветна дейност чрез богословски статии. Например в монографията „Войната и военната служба в светлината на Свещеното писание“ търсим отговори на въпроса „Може ли християнин да бъде военнослужещ във военно време и какво да прави, ако му се налага да отнеме човешки живот?“ Какво учи Свещеното писание? Издали сме академични, богословски статии по тези въпроси, достъпни за нашите военни. 

Румяна Иванова: Какво да прави един християнин във военна ситуация? 

Гроздан Стоевски: Абсолютно вярни са десетте Божии заповеди и шестата Божия заповед, която ни казва „Не убивай!“ Това е записано в 20 глава на книга „Изход“, в Стария Завет. Но контекстът тук е криминално престъпление. В 21 глава на същата книга „Изход“, са посочени случаите, в които трябва да се приложи смъртно наказание, за да се въздаде справедливост и да се ограничи злото. В Новия Завет, също четем за римски войник, който е „Божий служител, който не носи напразно меча.“С меча той възпира злото. Човек не е създаден, за да убива другия човек. Според Свещеното писание, когато първите хора съгрешават,  грехът влиза в живота ни. Заедно с греха, в живота ни влиза и смъртта, и войната като машина за смърт. Възпирането на противниковия войник, запазва живота на невинни деца, жени и възрастни хора. Те са беззащитни спрямо тези, които навлизат на тяхната територия, за да ги убият. Военната професия е благородна, тя има за цел да спира злото, чрез оръжие. Армията възпира злото, което идва отвън в една държава, а полицията възпира злото на територията на самата държава. Полицаят и военният имат духовна власт, дадена им от Бога с моралната отговорност да възпират злото, а не да го създават и предизвикват. 

Румяна Иванова:  Ще прочета евангелското четиво за тази неделя. Евангелие от Йоан, глава 5: "А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?  Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше."  Свети Георги е контрапункт на разслабления. Той е човек на вяра, победител, пример за смелост и храброст. Разслабления е символ на цялото грехопаднало човечество, на всеки от нас, който се нуждае от Божията милост, изцеление и съживление в дух, душа и тяло. Г-н Стоевски, как да излезем от позицията на разслабления и да застанем в позицията на Свети Георги?

Гроздан Стоевски: Разслаблен човек е този, който няма сила или е болен. Думата „Витезда“ означава Дом на милосърдие. Там имало недъгави и тежко болни хора – слепи, хроми, изсъхнали. Това е картина на нашата действителност, на живота ни. Причина за болесттите са греховете ни. Митрополит Йеротей Влахос в своята книга „Християнска психотерапия“ перифразира известната мисъл на св. Йоан Златоуст „Църквата е Лечебница, която лекува болните от греховете, а епископите и свещениците подобно на апостол Павел са лечители на Божия народ“.Днес, в Неделята на разслабления трябва да си припомним, че грехът е корена и причината за проблемите на обществото ни – домашно насилие, братоубийствена война, дете, което стреля и убива съучениците си – като проявления на злото. Въпросът, който Господ Иисус Христос задал на разслабления е: „Искаш ли да оздравееш?“ И днес Той пита всеки от нас: „Искаш ли да оздравееш от греха си?“  Като отделни личности и като общество ще оздравеем, когато всеки един от нас преживее лична духовна среща с Възкръсналият Господ Иисус Христос.Разслабленият очаквал отнякъде да дойде човек и да го заведе до къпалнята. И ние винаги очакваме отнякъде да дойде някой и да ни помогне, да ни оправи. Всъщност промяната, от която се нуждаем, започва в душата на всеки от нас чрез вяра в Иисус Христос. Въпросът „Искаш ли да оздравееш?“ трябва да ни предизвика към смирение, покаяние и изповед. По думите на Митрополит Йеротей Влахос: „Богословието е учението на Църквата за духовно здраве, но също и за верния път, който ние, болните, трябва да следваме, за да се излекуваме.“Този път е Иисус Христос, който казва:“Аз съм пътят, истината и животът.“ 

Румяна Иванова: Много Ви благодаря за този разговор! 

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“ Желая ви благодатна седмица в Божията милост и любов!