ЕК очаква инфлацията в България да се забави до 9,4% през 2023 г. и до 4,2% през 2024 г.

Годишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени у нас ще спадне от 13 на сто през 2022 г. на 9,4 на сто през тази година. Догодина спадът ще продължи до 4,2%. Това сочи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, която бе представена от еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилони.

Енергията в България ще поевтинее и през тази, и през следващата година, предвижда Комисията, но инфлацията на цените на храните през 2023 г. ще остане висока. Тя обаче ще спадне догодина. Инфлацията на цените на услугите ще се повиши през тази година и ще остане относително висока през 2024 г.

През първата половина на миналата година инфлацията на индекса на потребителските цени се е движила от цените на енергията и храните, което е довело до по-висока инфлация в транспорта и услугите по доставки на храна. През втората половина е започнало покачване на инфлацията в сферата на услугите като цяло, макар и с по-ниски месечни показатели.

След една година фискална консолидация и дефицит в размер на 2,8 на сто от брутния вътрешен продукт през 2022 г. дефицитът за 2023 г. ще скочи през тази година на 4,8% от БВП. Публичният дефицит се очаква да достигне връхната си точка през тази година заради приключването на процеса, финансиран от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. Предвижданията са общият държавен дефицит да остане 4,8 на сто от БВП през 2024 г.

Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост ще достигне най-големи показатели. Общият държавен дълг ще скочи от 22,9% от БВП през 2022 г. на 28,1% през 2024 г.

Реалният БВП у нас е нараснал с 3,4 на сто през 2022 г. Това е понижение спрямо зимната прогноза за ръст от 3,9%. Ръстът на българския БВП е обусловен от силното частно потребление в страната и от високите нива на износа.

За 2023 г. се очаква икономическият ръст у нас да се забави до 1,5 на сто, а през 2024 г. - до 2,4 на сто.