Юрий Фелщински: Времето на империите е отминало, но Путин не разбира това

"Русия започна тази война през 2014 г., когато окупира Крим. Тогава все още не беше ясно дали това е изолиран епизод, или цялостна програма на Русия за възстановяване на Съветския съюз. Нашият възглед, на авторите на книгата, още тогава беше, че това е първа стъпка от програма на Русия за окупиране на редица държави от бившия Съветски съюз. Макар че Путин окупира Крим и някои райони на Източна Украйна, през 2014 г. той спря, направи стратегическа грешка. Войната срещу Украйна трябваше да започне с настъпление срещу Киев, именно това настъпление трябваше да бъде главният удар на Русия. Но за да стане това, първо трябваше да бъде окупирана Беларус. През 2015 г. в нашата книга написахме, че трябва да се следи внимателно какво става в Беларус. Ако Путин окупира Беларус, то това значи, че планира и удар срещу Украйна. Беларус беше завладяна през 2021 г., там се появиха руски войски и тогава стана ясно, че се готви нападение срещу Украйна", поясни Фелщински.

Единствената причина Путин да не анексира Беларус през 2021 г. е това, че той иска да остави Беларус като независима държава, от територията на която евентуално да бъде нанесен ядрен удар срещу Европа, смята той. По думите му "Европа трябва да направи всичко необходимо, за да предотврати прехвърлянето на ядрено оръжие в Беларус."

Историкът изрази предположение, че ако санкциите, които сега се прилагат срещу Русия, са били въведени още през 2008 г., "когато Русия нападна Грузия, може би нямаше да се случи това, което стана през 2014-а в Крим, а ако бяха въведени през 2014-а след анексията на Крим, може би нямаше да се случи днешното нападение срещу Украйна".

Войната на Путин в Украйна не е само война срещу Украйна. Това е част от план да завладее и Молдова, и да върне позициите на Русия в Източна Европа, изтъкна Фелщински в предаването "Хоризонт до обед". По думите му "неговата цел е война със Запада и САЩ, за контрола върху Украйна, но си остава целта за установяване на контрол върху цяла Източна Европа".

"Съветският съюз анексира Прибалтика, започна война срещу Финландия, анексира част от Полша, но никога не твърди, че той е инициатор на тези военни действия. Не бива да се учудваме, че днешна Русия не обявява война на Украйна. Путин няма да спре сам. Няма да промени целите на своята външна политика. Единственият начин да бъде спрян, е ако Западът и Европа помогнат на Украйна да спечели тази война", допълни Фелщински.

Според него, за да бъде спечелена тази война, "трябва да бъде дадено настъпателно въоръжение на Украйна и да се разреши на Украйна да нанася удари по територията на противника – на Русия и Беларус". Сега оръжието се дава на Украйна при условие, че няма да бъде използвано срещу Руската федерация и Беларус.

"С тази война Путин решава едновременно няколко задачи. Първата е да възстанови старата империя – тази задача той я решава донякъде успешно. Втората задача е Русия да се върне в Съветския съюз. Докато Русия си поставя тази задача – да върне империята, няма да може да бъде нормална държава. Защото времето на империите е отминало, но Путин не разбира това."

"Спецслужбите завзеха властта в Русия през 2000-а година, за да реализират тази своя програма за възстановяване на тяхната власт не само в Русия, но и в Източна Европа. В първите няколко години след 2000-а година никой не разбираше какво става в Русия – кои са тези хора, какво искат те. Така се създаде една уникална ситуация", коментира историкът. 

Понеже целите на Русия се отнасят до цяла Източна Европа, това засяга и България, подчерта Юрий Фелщински.

"Наистина има задача да се овладеят властта и влиянието в цяла Източна Европа, в това число в България. Путин много лесно успява да убеди руските граждани, че Западът е този, който не разрешава на Русия отново да стане империя. Ако сега Ердоган каже, че иска да възстанови Османската империя, британският крал - че иска да възстанови Британската империя, а австрийският канцлер – че иска да възстанови Австро-унгарската империя, ние ще считаме, че те не са с ума си, а Путин още от 2005 г. казва, че иска да възстанови Руската империя."

Тази война ще завърши с поражение на Руската федерация, крах на режима на Путин и оттеглянето му от властта, направи прогноза руският историк. 

Той отбеляза, че "Русия дори теоретично не може да победи в тази война, въпросът е дали тази война ще излезе от територията на тези три държави – Русия, Беларус и Украйна и каква цена ще платят Европа и Америка за победата на Украйна в тази война".

Като опасност Фелщински очерта възможността Доналд Тръмп да спечели отново президентския пост в САЩ, да изтегли Вашингтон от НАТО и "да остави европейците очи в очи с Русия".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Превод в ефир: Пламен Димитров

За авторите:

Юрий Фелщински е роден през 1956 г. в Москва. Дипломира се в Историческия факултет на Московския педагогически институт. През 1978 г. емигрира в Съединените щати, където придобива докторска степен по философия на историята. През 1993 г. става доктор на науките в Института по история на Руската академия на науките. Самостоятелно или в съавторство публикува десетки книги, научни изследвания и томове архивни документи, посветени на най-новата руска история, между които "Взривяването на Русия" (в съавторство с Александър Литвиненко, 2002), "Корпорация: Русия и КГБ по времето на президента Путин" (в съавторство с Владимир Прибиловски, 2008) и др.

Михаил Станчев е роден през 1953 г. в Казахстан. Той е доктор на историческите науки и професор по нова и най-нова история в Харковския университет „В. Н. Каразин“ и в Нов български университет. Член е на Българската академия на науките и на Съюза на учените в България. От 1997 до 2001 г. е съветник и временно управляващ Посолството на Украйна в София. Автор и съавтор е на над 30 книги и на повече от 300 научни статии по история на българската диаспора в пределите на Руската империя, Съветския съюз и постсъветското пространство, както и по въпросите на българо-украинските отношения. Основател и ръководител на Центъра по българистика и балкански изследвания „Марин Дринов“ към Харковския университет.