Фестивалът - „Яфо танцува" в навечерието на 1 юни

Детски колички, подтичващи малчугани, деца от детските градини и в начална училищна възраст, придружавани от тези от родителите си, се струпваха около петте площадки с изглед към морето в Яфо.

Въпреки силното слънце, те се наслаждаваха на танци от най-различни жанрове: от фламенго до клейзмерски или палестински хора, от изяви на един от световно известните израелски състави за модерен балет „Бат Шева“ до танци с акробатични номера.

Танцьорите често навлизаха сред зрителите и провокираха децата, ( а и родителите им) да танцуват с тях (или помежду си), преподаваха основни стъпки на своите танци или просто импровизираха. Попитахме с какво този фестивал ги обогатява Анат Гринафелд, майка на 4 деца , която бе повела на фестивала и съседките малчугани:

"Две от децата ми учат балет, но и участват в кръжоци по модерни и характерни танци, който приличат на народни, но се танцува с обувки за степс. Сама обучавам двете ми по-малки дъщерички. Била съм балерина, в трупата на Ясмин Годер. Тук сме "на лов" за непознати за нас танци. Искам да запиша за тях през лятото по-големите ми момичета. А съседчетата също са запленени от танца. Учат заедно с моите деца", каза тя за "Рано в неделя".

Край огромен надуваем дюшек двама танцьори показваха необикновена хореография, като не позволяваха децата да изпълзят при тях, защото е доста опасно, разказа за "Хоризонт" танцьорът Офир Юдилевич, който има партньор Асаф:

"Подготвихме танца "Гравитация" преди 8 години и до сега сме имали 1300 представления. Гастролирали сме в много страни по четирите континента, включително и в България. Там имахме и майсторски клас, по създаден от нас стил.

Започнахме от капуера и танцът ни е повлиян от нея, но има елементи на модерен балет и най-вече от акробатика. Това, което прилича на батут и танцуваме върху него се нарича ерфлор и в началото е свито състояние, но пред зрителите, го пълним с въздух, като гигантски надуваем дюшек .

Приличаме на пънкари и сме истински номади. Когато ни гледат да танцуваме и подскачаме изглежда лесно, но всичко се постига с много труд и владеене на тялото.

Тренирам капуера на 14 години, а сега съм на 39. За тези 25 години съм получавал не малко тежки травми, но никога не съм си мислил да се откажа. Защото ако на 50 години не мога да направя салто или челна стойка, не знам дали си струва да живея. На нашите спектакли хората не само се смеят и ръкопляскат, но и сякаш се чувстват по-леки и ефирни. А какво по-хубаво от това, категоричен е още Офир Юдилевич.