Арх. Валентина Велкова за проектанския бизнес в Америка

Преди 30 години едно пътуване променя и настоящето и бъдещето й.

Какъв беше поводът да дойдете в Америка и да се окаже, че българските мечти и проекти в един момент могат да добият американски измерения?

"Имаше международна конференция на архитектите в Чикаго и беше организирана екскурзия от Съюза на българските архитекти. За тази конференция бяхме цял самолет с български архитекти ,художници, които дойдохме в Чикаго на тази международна конференция. Ние се записахме за екскурзия по небостъргачите в центъра на Чикаго в “Джон Ханкок”На седемдесет и втория етаж беше апартаментът на декана на Архитектурния факултет на Илинойския университет по архитектура. В асансьора се запознахме с едно семейство американци”, разказа за "Закуска на тревата" арх. Велкова

Има хора, които мечтаят с години да получат американската възможност да реализират американската си мечта. Вие я получихте някак неочаквано и почти поднесена на тепсия?

"Бях с мъжа ми Любомир Велков Известен художник.Той също така правеше пространствено оформление. Ние с него се запознахме на една комисия по пространствено оформление, вътрешно обзавеждане. Имахме сходни професии, сходни интереси. И двамата не бяхме говорили изобщо за оставане в Америка или за американска мечта. Оказа се, че и той е имал тази мечта. И аз съм имала тази мечта. Но никой не е споделял. Не сме споделяли. Синът ни беше на три годинки. Ние го оставихме в България, когато дойдохме на тази конференция. А дъщеря ни е родена тука в Америка. И така стана, че тези хора направиха така , че ми предложиха работна виза веднага .  Срещнаха  ни с  адвокат и ни оставиха, докато стане време за работната виза да е валидна, живяхме у тях, предоставиха ни дома си, хранеха ни всеки ден. Разбира се, и ние каквото можехме правехме. Два месеца изкарахме така, докато стане работната виза и след това работих за тяхната компания около седем години. Научих много неща, които са необходими за проектиране в Америка".

В кой момент усетихте, че наистина сте приета и че се чувствате наравно с всички останали мъже, които работиха там?

"За съжаление нямаше такова чувство. В началото бях много уплашена, езиковата бариера си оказваше доста влияние. Правех всичко възможно и работех денонощно, както се казва, за да  докажа себе си и да докажа, че българските архитекти не са по лоши от американските. Затова трябваше двойно повече да работя от всички останали. Но ми беше много трудно да свикна с американския сарказъм. Плачейки се връщах в къщи, но на другия ден трябваше да продължа отново.”

Г-жо Велкова, вие проектирате сгради, но вие правите и вътрешно обзавеждане. Към кое от двете проявявате по голяма страст и по голяма любов?

"Двете вървят заедно. По някой път, когато се проектира  сградата се започва от вътре. За да знаеш как да подредиш кухненските мебели в кухнята, трябва да  започнеш от самите мебели, как да ги организираш, за да знаеш колко голяма да бъде стаята и пространството  . Така че двете са свързани .”

Има ли разлика в българското и американското строителство при една къща?

"Да, всъщност строителството е доста различно. България е земетръсна зона, затова строителството е предимно от стоманобетон и стомана, бетон и монолитна конструкция. Докато в Америка само основите на къщите и на сградите са бетонни. Оттам нататък зависи от клиента.  Става въпрос за обществени сгради. Някои клиенти строят цялата сграда от бетонови блокчета .Но  при жилищните сгради в Америка  само основите са от бетон , всичко останало е дървена конструкция, разказа още за "Хоризонт" арх. Велкова.

Още по темата в звуковия файл.