Доц. Теодор Дечев: Посттоталитарните и постсъветските държави са орисани да имат сходна съдба

"Посттоталитарните и постсъветските държави са орисани да имат сходна съдба по някои основни показатели. Тези събития обаче са разместени във времето. Примерно, в България реформаторският мандат на правителството на Иван Костов беше от 1997 до 2001 г., докато в Украйна президентът Петро Порошенко беше избран непосредствено след анексията на Крим през 2014 г". 

Това каза пред БНР доц. Теодор Дечев, който представи в предаването "12+3" книгата си "България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици", посветена на сходствата в политическия живот и обществените отношения на Украйна и България.

В книгата са показани както сходствата в политическия живот в двете страни, така и разминаването на практика идентичните събития във времето – политическите процеси в Украйна и България дълго време са сходни, но разместени във времето. Текстът показва и доказва, че политиците – реформатори не могат да разчитат на достатъчно дълъг период за осъществяване на идеите си. Максимално те могат да разчитат на един парламентарен мандат, като в днешно време един много чест и възможен сценарий е изместването им от властта от популистки организации, водени от личности с нестандартни качества и определена лична харизма.

"България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици" е започната през 2019 година, когато избирането на Володимир Зеленски за президент на Украйна с убедителна победа над най-ефективния реформатор на страната до онзи момент - Петро Порошенко - се оказва удивително подобно на победата на Симеон Сакскобургготски с неговата партия НДСВ над реформатора Иван Костов и Обединените демократични сили.

"В Украйна беше избран човек, който дълго време на екрана беше играл президент (Зеленски изигра ролята на президент на Украйна в сериала "Слуга на народа" - б.р.), а у нас един човек, който е бил коронясан, макар и с регентски съвет, който никога не е абдикирал (Симеон Сакскобургготски), стана министър-председател на Републиката и се закле в републиканската конституция. Можем да спорим кое е по-голяма клоунада", коментира доц. Дечев.  

В книгата са разгледани няколко сценария на развитие на събитията в Украйна и вероятното им отражение върху българската действителност. Авторът смята, че какъвто и да бъде изходът от войната в Украйна, той няма да доведе до премахване на разделението в българското общество, а цивилизационният разлом е вероятно да се задълбочи.

"Най-лошият за нас сценарий е, ако Русия спечели. Хората тук си имат готов сценарий от 9-и септември 1944 г. и вече във фейсбук ни съобщават кой в кой списък е и кой състав на "народен съд" ще го съди. Някои русофили не си дават сметка, че и те ще се окажат в тези списъци", подчерта Теодор Дечев. 

Една от най-важните констатации в книгата е, че конфликтът между привържениците на Украйна (които се разглеждат по подразбиране и като привърженици на ориентацията на България към „организирания Запад“ и към „евро-атлантическите ценности“) и привържениците на Владимир Путин и на следвания в момента от Русия политически курс е в крайна сметка и конфликт между привържениците на рационализма, които вярват в науката и нейните възможности и хората, които са се отдали на някакво съвременно мракобесие, на някакво (за съжаление фалшиво) търсене на „духовното“ и са готови да приемат на вяра всякакви трансцедентални и ирационални твърдения, които варират в границите между твърденията, че Земята е плоска и отричането на ваксините и „прегръщането“ на всяка конспиративна теория, която уличава Запада, либералите, демократите и учените в някакъв сатанински заговор.

Подробно са коментирани възможните измерения на един евентуален бъдещ мирен договор между Украйна и Русия, като са коментирани и възможните начини по които Русия би могла да изплаща контрибуциите за нанесените огромни щети на територията на Украйна. Едно от заключенията е, че най-вероятно „организираният Запад“ ще създаде своя програма за възстановяване на Украйна от типа на „плана Маршал“ и на Русия няма да бъде наложен „картагенски мир“, тъй като последното би отслабило Руската федерация до крайност и тя би се превърнала в безгласна периферия на Китай.

От съществено значение са разгледаните въпроси, „какво трябва да разбираме под пълно поражение на Русия“ и „какви биха били възпиращите фактори за руския реваншизъм“ след евентуалното поражение на Въоръжените сили на Руската федерация.

Пак в подобен контекст са коментирани и въпросите на енергийната диверсификация и на ролята на доставките на природен газ и на „зелена“ енергия за Югоизточна и Средна Европа от Азербайджан и страните от басейна на Каспийско море.

Книгата може да бъде свалена безплатно и законно от адрес: https://blacksea-caspia.eu/bg/library/blgariya-i-ukrayna-civilizacionni-razlomi-i-politicheski-usporedici

Интервюто на Диана Янкулова с доц. Теодор Дечев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.