Коментар на Петър Волгин: Защо Радев е по-харесван, отколкото кабинета?

Хубаво е, че българските управляващи реагираха, макар и с известно закъснение, на новината, че български политици, интелектуалци и журналисти са включени в украинския сайт „Миротворец“. Държавата е длъжна да защитава своите граждани, без значение от техните възгледи. Освен това е добре институциите да действат бързо, а не да се ослушват като подплашени зайци. Факт е, че когато се появи новината за включените в „Миротворец“ българи, имаше едно оглушително мълчание – както от страна на официалните власти, така и от десетките неправителствени организации, които иначе са много бързи, когато трябва да се напише декларация в подкрепа на евроатлантическите ценности, например. Най-бързо и адекватно реагираха от Съюза на българските журналисти, както и представителите на „Възраждане“ и БСП в парламента. Струва ми се, че голяма роля за събуждането на официалните институции изигра и изказването на президента по темата. Румен Радев припомни, че „когато имаше заплаха към Христо Грозев, държавата се задейства моментално с всички служби, с нашите партньори, за да гарантираме сигурността му. Очаквам българското правителство най-сетне да вземе някакво отношение по този случай.“

След изказването на президента Радев и след настояването та БСП беше свикана парламентарната комисия за контрол на службите, а външната министърка Мария Габриел разговаря по телефона с украинската посланичка. Както се казва в подобни случаи, по-добре късна реакция, отколкото никаква реакция. А в този конкретен случай е добре да припомним и още нещо важно. Много е добре, че опозиционните партии, както и президентът Радев не оставят на спокойствие управляващите. Ако го нямаше този постоянен контрол, властта много бързо щеше да изпадне в онова толкова добре познато ни нарцистично опиянение. Факт е също така, че никои управляващи не обичат да бъдат критикувани. И подскачат от гняв всеки път, когато им бъдат посочени кривиците.

Със сигурност сте забелязали колко болезнено приемат днешните управляващи, особено тези от ПП-ДБ, всяка критична забележка, която отправя към тях президентът Радев. Много се ядосват на критиките му, само дето отговорите им са удивително еднообразни и некреативни от типа на толкова популярна по времето на соца фраза: „А вие защо биете негрите!?“ Единственото обвинение, което са успели да измислят умнокрасивите политици по адрес на Радев е: „А ти пък си путинист!“ Нали знаете, всеки, който каже нещо, което не се харесва на евроатлантиците, моментално бива обвиняван в „путинизъм“. Това, разбира се, не е особено умен отговор, но пък и ние не бива да имаме прекалено високи изисквания към тези, които са измислили това. Каквато и позиция да изрази Румен Радев, ответната реакция съдържа семплото умозаключение, че президентът бил човек на Кремъл.

Само че, както показват и социологическите проучвания, повечето българи са склонни да се доверяват повече на Радев, отколкото на изпълнителната власт. Според последното проучване на „Тренд“ положителна оценка за работата на кабинета са дали 22 %  от анкетираните, докато одобрение за държавния глава са изразили 37 %. И този резултат ми изглежда напълно естествен. Защото президентът говори нормални неща и не формира позициите си така, че да отговарят на  официозните клишета. Поради тази причина жълтопаветната общност никак не харесва, меко казано, Радев. Както знаем, тази общност и България не харесва, поради което силно се възмути, когато държавният глава отиде на Рожен, за да присъства на церемонията по издигането на българския флаг. Убеден съм, че ако президентът беше отишъл на церемония по издигането на знамето на ЕС или на Съединените щати, евроатлантическият мейнстрийм щеше да избухне в аплодисменти, но понеже ставаше дума за българския флаг, реакцията беше коренно противоположна.

Румен Радев се харесва на нормалните хора, защото гласно артикулира позиции, които и тези хора споделят. Президентът говори за опасността от разрастване на войната, за това, че управляващата евроатлантическа общност използва темата „Украйна“, за да бяга от сериозните вътрешни проблеми, за патриотизма, който, за щастие, побеждава нихилизма и безродието. Както виждате, това са нормални и логично издържани тези. Работата е там обаче, че претендиращият да разбира от всичко умнокрасивитет не обича нормалността и логиката. Самоопределящите са като „носители на експертизата“ смятат, че реалността няма никакво значение. Според тях единственото, което има значение, е матрицата, спрямо чиито закони работи мисълта им. Само дето няма как мнозинството българи да живеем в измислената им матрица, нали?