"По ръба" с Калина Андролова: Накъде ще тръгне Турция след изборите?!

Накъде ще тръгне Турция след изборите е ключов въпрос в контекста на войната между Русия и Украйна. В стратегията на САЩ за глобално господство Турция присъства като безалтернативна регионална сила, която през 20-те години на 21 век ще набира икономическа мощ и ще разширява своите сфери на влияние. Пред Турция са поставени много задачи: 1) лидерство в ислямския свят; 2) постепенно придобиване на статут, който да се ангажира със сигурността на арабските държави; 3) нарастващо икономическо и политическо влияние на Балканите с цел ограничаване на руското присъствие; 4) решителна активност в постсъветското пространство, основана на пантюркизма, която ще произведе конфронтация с интересите на Русия. 

В своите прогнози американските стратези дори обозначават една бъдеща Турция като, цитирам, „могъща ислямска държава, която ще дърпа конците на арабския свят и Източното Средиземноморие“ и която може да пресече влиянието на Москва на Балканите. Затова Америка е много ларж към ислямския фактор на Балканския полуостров и подкрепя общности и политики които са противотежест на православието. В този смисъл, временното раздалечаване между Турция и САЩ наистина е само временно. С разпадането на еднополюсния ред, наложен от САЩ през 90-те години, и преминаването към многополюсна международна среда, на Щатите все повече ще им се налага да допускат нарастването на регионални сили, през които да се изправят срещу големите заплахи в Евразия като Русия и Китай. Това е стара, позната базовата тактика на американците, още от втората половина на 20 век, която обаче противоречи сама на себе си и се проваля от собствените им страхове. Например САЩ сами създадоха влиятелни икономически фактори като Германия, Япония, Китай, след което предприеха политика на възпиране, защото всяка държава с ускорено развитие започва да се стреми към глобално значение. Затова сме свидетели на бавния упадък на обединена Европа, която би следвало да е решителен гигант със самостойна сила, но е превърната в гумен печат за легитимация на вечната антируска стратегия на САЩ.

Дългосрочните планове на САЩ относно Турция са дълбоко разколебани от смелото и твърде самостоятелно поведение на Ердоган. Както пише Stratfor, „Турция не е достатъчно силна, за да наложи едностранно своята политика, но не е достатъчно слаба, за да бъде принудена да влезе в орбитата на някоя от великите сили.“ Турция на Ердоган не може да бъде принуждавана. Но може да бъде привлечена отново. И войната в Украйна поставя абсолютна неотложност на взаимодействието между САЩ и Турция. 

Ердоган ще продължи да маневрира между Русия и САЩ, но нека обърнем внимание на някои конкретни детайли, свързани с новото турско правителство. Припомням, че турският президент считаше всички, които критикуват влошаващото се икономическо състояние на държавата, за американска агентура, която търси начин да го свали от власт. След изборите обаче Ердоган изведнъж направи рязък завой за спасяване на турската икономика и назначи фигури, които имат концептуална свързаност със западния вектор. Хафизе Еркан зае поста управител на Турската централна банка, а Мехмет Шимшек стана министър на финансите. Еркан е била съизпълнитeлeн диpeĸтop и президент нa Fіrѕt Rерublіс Ваnk и yпpaвлявaщ диpeĸтop в Gоldmаn Ѕасhѕ. Мехмет Шимшек е работил 7 години в Merrill Lynch в Лондон. Той е бил вече преди в турската политика, на позицията финансов министър и вицепремиер. Шимшек е от кюрдски произход и завършва с държавна стипендия във Великобритания. Интересен детайл е, че като млад е бил икономист в американското посолство в Анкара. А докато е финансов министър през 2013 г., е включен в класацията на Foreign Policy за 500-те най-влиятелни личности на планетата. Шимшек е отличен финансист, но Ердоган се раздели с него, когато влоши отношенията си със САЩ. Връщането на Шимшек във властта е сериозен сигнал за промяна на поведението на Турция. Паралелно с това, Сюлейман Сойлу, бившият вътрешен министър, който ползваше доста ярка антиамериканска риторика, вече не заема този пост. На негово място е Али Йерликая, досегашният валия на Истанбул. Но най-интересното назначение в новия турски кабинет е Хакан Фидан. Шефът на турското разузнаване (MİT) зае поста министър на външните работи. Фидан ръководи турското разузнаване в продължение на 13 години. Баща му е етнически кюрд. А дългогодишните му отношения със западните служби може да предопределят Фидан като евентуален приемник на Ердоган. Западните съюзници вече са схванали, че могат да получат една адекватна за целите им Турция, само ако Ердоган посочи своя приемник. Хакан Фидан е създал полезното впечатление у Ердоган, че той, турският президент, е неговият ментор. Фидан и Сюлейман Сойлу изграждат най-вътрешния кръг на Ердоган и са в своеобразна лична конкуренция. Сойлу обаче казва, че целият свят ненавижда САЩ, а Европа е само вагон в американската композиция. И точно Сойлу вече не е във властта. Хакан Фидан има огромен принос за устойчивостта на Ердоган през годините. 

Остава загадка ролята на турското разузнаване, ръководено от Фидан, по време на най-голямата криза в най-новата турска история - опита за преврат на 15 юли 2016 г. Знаеше ли Хакан Фидан, че група в рамките на турските въоръжени сили ще се опита да извърши преврат?! И беше ли превратът „контролиран“, както твърди опозицията на Ердоган?! Подобни риторични въпроси могат да подскажат сложен план за плавното обръщане на Турция към западния вектор, ама така, че Турция да получи възможни предимства, но без да се превърне в марионетка. Това, че САЩ не успяха да преценят и уважат силния държавник Ердоган и започнаха безсмислена враждебност с него, беше абсолютен провал в тактическите решения на САЩ. Сега цената на сближаването ще бъде много по-висока. През октомври миналата година, след взривяването на „Северен поток“, руският президент Владимир Путин каза на турския си колега Ердоган, че Турция е най-надеждният маршрут за доставка на газ до ЕС и предложи изграждането на газов хъб. Ердоган не отговори. Ердоган има свой план. Той няма да допусне Анкара да бъде употребена от САЩ по начина, по който това се случва с Европа. Той ще се направи, че може да допусне това. Фрагментираната геополитическа среда отваря прозорци на възможности, които Ердоган много умело използва за националните интереси на Турция.