"По ръба" с Калина Андролова: За куклите, агентурата и пропагандата

Непрекъснато се твърди от политици и анализатори, че докато има война в Украйна, у нас ще бъде така. Един от тях, който е в лидерския кръг на ключова партия, дори ми заяви, че не можело да се пикае срещу вятъра (извинявам се за израза!). Налагало се най-после критично настроените да свикнат, че ПП били закономерни в тази обстановка, защото били инсталирани, за да се гарантира решаването на съюзническите ни задачи по линия на НАТО и съобразно американската доктрина за сигурност. Затова нито ГЕРБ, нито ДПС смеят да предприемат някакъв ход за сваляне на кабинета, въпреки че им се иска ПП да не дирижират ситуацията. Системните партии бяха демонизирани, за да бъдат обяздени, а после усетихме и как се прави ала-бала с машинките, за да се настанят куклите устойчиво на политическата сцена.

През десетилетията на своето съществуване ЕС се считаше за някаква противотежест на американската суперсила. ЕС беше нещо като партньорско тихо възражение, по-окултуреното, по-малко милитаризираното другарче на САЩ, но уж самостоятелно в своите интереси. Войната в Украйна обаче разкри тежката зависимост на Европа от САЩ. Америка контролира напълно ЕК минимум през нейния председател, но и през внимателния подбор на комисарите. Така Брюксел привежда всички необходими решения, обслужващи интересите на американския фактор, за изпълнение от националните правителства. Съвсем очевидно е, че ЕС е в икономически упадък. Ако през 2008 г. икономиката на ЕС е била малко по-голяма от тази на Америка, то през 2023 г. икономиката на САЩ е с една трета по-голяма от тази на ЕС и Великобритания взети заедно. В момента много европейски компании напускат континента, търсейки възможност да намалят оперативните си разходи. И избират две места – САЩ и Китай. Чуждестранните инвестиции в Германия буквално се сриват, докато самата Германия е направила преки инвестиции на стойност 135 млрд. евро през миналата година, от които едва около 10 млрд. са в Германия. Войната в Украйна отслабва Европа. Докато САЩ се опитват да придобият геополитическо предимство в Евразийския регион – даизтощят Русия до степен, че да започне разпад на федерацията, да прекъснат всички връзки между Европаи Русия, да съживят НАТО и да тръгнат към спешно превъоръжаване на една част от света през американския ВПК.

Следва да се каже, чеевропейският истаблишмънт, тоест върхушката на ЕС, води успешна пропаганда, че САЩ са стратегически съюзник и военен пазител на Европа, а не конкурент за глобално значение и съперник. Тази невероятна заблуда превръща Европа в пешка, в губещ континент. Загубата се подхранва и от технологията за инсталиране на куклени правителства в националните държави. Полагат се усилия за изграждане на кадри, които програмирано се издигат в изборни процеси, лансират се по върховете на партиите, в тях изкуствено се инжектира политическа тежест, като им се осигурява плътно присъствие в медиите. Така се конструира практична агентура от удобни хора, разположени в целия политически спектър – вляво, вдясно, в центъра и дори се осигурява скоростно навлизане в някои неясни сезонни политически форми. Например при Асен и Кирил процесите бяха забързани, но съвсем видими като алгоритъм, защото ковидът, президентът Радев, някои засегнати бизнесмени и спонсори на бунта срещу Борисов осъществиха мачкането на ГЕРБ, а след това на метеното ни стовариха т.нар. „харвардци“, които разполагаха с огромна и безусловна медийна подкрепа и организирана пропаганда. Такава пропаганда не може да се осигури от вътрешния политически пазар. Това е отработена схема, която много рязко демонстрира на ГЕРБ и ДПС как се овладява менталната и социалната енергия в едно общество. Как тази енергия може да унищожи всяка власт, колкото и да е непоклатима, ако САЩ решат, че това им е необходимо. В момента правителството на ПП има една основна задача: да подготви територията на България за стратегическа употреба, да изгради оперативни възможности, да я постави в зоната на участие по линия на очакван сблъсък в Черноморския регион. И ако в обществото се натрупва политическо недоволство и страх, то е защото този толкова важен процес, свързан с бъдещето и националната сигурност на държавата, е вложен в ръцете на един абсурден куклен проект като ПП. Това е съществена и обидна грешка на американския фактор. Изборът на несъстоятелни, неподготвени и да си го кажем направо, карикатурни носители на държавността. Но когато една глобална сила, която има лостове за влияние, подхожда към решаване на своите задачи и работи за своята доктрина за глобално надмощие, тя не се съобразява с методите и средствата, с това дали ръководството на ПП е достатъчно обезпечено с разум за сложния момент. Тъкмо обратното. Кризата изисква употребата на директен слугинаж, на хора, които идват отвън и не са свързани с националната политическа тъкан, за да могат да вземат груби, бързи и несъобразяващи се с локалните щети решения.

И ако някой журналист, политик или общественик се осмели да говори нещо различно от ангажимента на официозните медии към неолибералната докса, той бива дамгосан като националист, комунист, русофил, путинист, привърженик на Орбан, на Тръмп, на Ердоган и пр. И няма критична общност, която да гарантира интелектуалната етика. И етиката на демократичното общество. Тъкмо обратното. Имаме реактивни обществени групи, които изхвърлят с колективен удар този, който се е осмелил да мисли. Неолибералното общество се крепи на два стълба. Първият е мека цензура с контролирано изхвърляне в периферията на непослушните. Така се осигурява доминация на неолибералната доктрина. А вторият стълб е пълен разпад на социалните норми – огромна свобода на забавлението, която дори се насажда и стимулира умишлено, за да отстрани появата на политически сензори в индивидите, да им създаде принадлежност към друг вид общности и форми на идентификация, да ги освободи от национализмите. И двата стълба гарантират ефективността на движението на глобалния капитал. Настоящият неолиберален ред гарантира, че наднационалните корпорации могат свободно да проникват на териториите на националните държави и да установяват свои правила, да съжителстват удобно с разпадащите се функции на националната власт. Така човекът на 21-ия век плува сам в потока от информация и ако е интелигентен, създава свой интерпретативен модел. Или, което е по-вероятно, се превръща в биологична машина, протеинов компютър, който е усвоен от политическата пропаганда за целите на глобалния сблъсък.

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР