Флоренция: Музеят на музикалните инструменти в Галерията на Академията

Флоренция е градът, в който в края на 16-и век е създадена първата оперна творба, като част от процеса на възраждане на идеалите и формите на античното изкуство през Ренесанса. Пристигайки във Флоренция, с лекота можете да се пренесете отново в тази епоха, а заедно с това сред огромните тълпи туристи от цял свят да се чувствате част от съвременното глобално село. Освен че в сърцето на града се намира художественото пространство, в което е събрана най-прекрасната колекция от ренесансови картини в световен мащаб – галерията “Уфици“, цяла Флоренция е като огромен разкошен музей. Великолепните сгради – дворци и църкви, шедьоври на архитектурата, са пълни със съкровища на изобразителното изкуство – скъпоценни фрески, картини и скулптури. Прекрасни скулптури красят и обществения център на града – площад “Синьория“ до Стария дворец. Разбира се, там ще видите копие на “Давид“ на Микеланджело. След 1873 г. оригиналът е пощаден от  излагането на природните стихии, които са му отнели вече позлатата, украсявала косата и гърдите на най-красивия мъж и поличката му от медни листа, прибран е и се съхранява грижливо в Галерията на Академията, също така значима и посещавана като “Уфици“.

Галерията на Академията е създадена от великия херцог Пиетро Леополдо I през 1784 г., за да бъде поместена там колекция от флорентински картини и скулптури с цел подпомагане на обучението на студентите от Художествената академия, но част от днешната експозиция представлява изключителен интерес и за всеки музикант или ценител на музикалното изкуство. Това е музеят на музикалните инструменти. Тъкмо в него ни припомнят историята на възникването на оперното изкуство. През 1597 г., вдъхновена от флорентинския интелектуален кръг Камерата де Барди, като опит за възраждане на класическата древногръцка драма, се ражда първата оперна творба. Това е операта “Дафне“ на Якопо Пери. За съжаление тя е изгубена. Най-старата запазена оперна творба – “Евридика“, е дело на същия композитор по либрето на Отавио Ринучини. Първото й изпълнение е на 6-и октомври 1600 г., по време на тържествата за сватбата на Мария де Медичи и френския крал Анри IV. Музиката, композирана за могъщата благородническа фамилия Медичи, има предимно приложна функция – да придружава и да подчертава блясъка на празничните събития на членовете на династията. Така е до принц Фердинандо де Медичи /1663-1713/, най-големият син на Великия херцог на Тоскана Козимо III де Медичи, ценител едновременно на изобразителното изкуство и на музиката.

Само за няколко години Фердинандо де Медичи събира една от най-впечатляващите колекции музикални инструменти в Европа. Макар и по-голямата част да е изгубена, някои от най-ценните образци са предоставени на Музикалната консерватория “Луиджи Керубини“ и днес са изложени в Галерията на Академията заедно с картини от 17-и век, изобразяващи музикалния живот в двора на Фердидандо. Всяка година той е организирал във вилата си Pratolino край Флоренция оперни представления, в които се е изявявал като талантлив режисьор и сценограф, в сътрудничество с най-добрите композитори на своето време като Алесандро Скарлати и Георг Фридрих Хендел. Знае се, че принц Фердинандо де Медичи е притежавал повече от 30 клавишни инструменти, голям брой дървени духови, както и струнни лъкови и дърпащи се. Експозицията започва със запазено виолончело Амати от 1650 г. Сред съкровищата, създадени от най-прочутите кремонски лютиери, в колекцията на принца е имало и изключителен квинтет струнни лъкови инструменти, изработени специално за него от Антонио Страдивари през 1690 г. От тях теноровата виола или т.нар. “Медичи виола“ и виолончелото, чийто красив тембър е специално изтъкнат в писмо от същата година, все още се съхраняват в колекцията на Музикалната консерватория “Луиджи Керубини“ и съответно са представени в Галерията на Академията. 

С Флоренция и с династията Медичи, освен първата запазена оперна творба, се свързва още едно основополагащо събитие в музикалната история – създаването на струнния ударен музикален инструмент пиано. Негов изобретател е Бартоломео Кристофори. През 1688 г. той постъпва на служба при принц Фердинандо де Медичи като майстор на музикални инструменти. Най-ранната му запазена работа в двора на принца е спинет от 1690 г. Бартоломео Кристофори непрекъснато експериментира с материалите, формите и звукоизвличането и през 1698 г. постига новия инструмент пианофорте или пиано, при който струните не се дърпат, а се удрят с чукчета и в зависимост от натиска на пръстите върху клавишите може да се произвежда по-силен звук – динамика форте, или по-тих – пиано. Майсторът продължава да усъвършенства новия инструмент почти до края на живота си през 1731 г. Следвайки неговите идеи и проекти, асистентът му Доменико дел Мела пък конструира първото пиано с вертикална звукова дъска през 1739 г. Този инструмент, продаден от потомък на дел Мела на консерваторията “Луиджи Керубини“, сега е изложен в една от залите на Музея на музикалните инструменти в Галерията на Академията във Флоренция.

Династията на Медичите завършва със смъртта на Джан Гастоне през 1737 г. След това огромното културно наследство на Флоренция преминава във властта на австрийската фамилия Лотаринги. На музикалния живот в периода на управление на династията на Лотарингите, когато В.А.Моцарт концертира в града, е посветена друга зала в Музея на музикалните инструменти. Тя също е много интересна, но нека оставим нещо изненадващо и за вашето лично посещение във Флоренция и в Галерията на Академията, която горещо ви препоръчвам.