Тоска на Уго де Ана на 100-то издание на Арена ди Верона

Да посетиш за първи път оперен спектакъл на Арена ди Верона е изключително вълнуващо преживяване! Най-напред, стъпвайки на това място, човек се чувства специално, защото то носи дълга история, заредено е с много енергия. Защото се е превърнало в един от най-големите храмове на оперното изкуство и защото в този храм се помнят изяви на най-големите български оперни певци. Първият спектакъл, който предстоеше да гледам, беше Тоска – на 1-и септември, а вторият – Мадам Бътерфлай на 2-и септември. Българската оперна дива Райна Кабаиванска е направила емблематични роли и в двата пучиниеви шедьовъра, а в “Тоска“ на юбилейното 100-тно издание на фестивала в августовския състав солисти отново блестеше световноизвестен български сопран – Соня Йончева, и точно с нея беше филмиран спектакъл, който е наличен за безплатно гледане в интернет до 12-и ноември. Аз го гледах веднага след като излезе на 15-и август и затова познавах красивата продукция на Уго де Ана, която ми предстоеше да гледам и на живо на самата Арена, в септемврийския състав с Анна Пироци в заглавната роля, Фреди де Томазо в ролята на Марио Каварадоси и Лука Салси като Барон Скарпия. Филмираният спектакъл ни дава възможност да се вгледаме в изражението на артистите и в детайли от сценичните костюми, но аз се бях подготвила и с театрален бинокъл. За щастие, оказа се, че Фондация Арена ди Верона посреща великолепно своите гости журналисти. Бях настанена на първия ред виненочервени кожени седалки над партера отдясно и имах прекрасна видимост както към сцената, така и към оркестъра и диригента.

Постановката на “Тоска“, избрана за стотното издание на оперния фестивал на Арена ди Верона, е създадена от Уго де Ана през 2006 г. и е сред най-много обичаните и пресъздавани продукции на тази престижна сцена през новия век – 39 изпълнения в 7 сезона. Неслучайно! Режисьорът и художник на сценографията, костюмите и осветлението, чийто почерк българската публика познава от “Аида“, “Самсон и Далила“, “Норма“ и “Дон Жуан“ на сцената на Софийската национална опера, в “Тоска“ поднася на публиката решение, визуално вярно във всеки детайл на времето и мястото на разгръщане на сценичното действие в пучиниевия шедьовър – Рим от 19 век. Сюжетът е чисто и ясно разбираемо изведен, без добавени препратки или самоцелни режисьорски внушения. Фокусът е върху героите и техните взаимоотношения. Наистина тази човешка драма би могла да бъде успешно пренесена и в друго време и на друго място, но най-добре е, когато се развива в точния исторически контекст, както в спектакъла на Уго Де Ана. Сценичното пространство е доминирано от бронзовата статуя на Архангел Михаил, размахващ меча си, която увенчава терасата на замъка Сант Анджело, където се развива последното действие.В декорите ще разпознаете и прекрасната картина на Антонио Кореджо Noli me tangere, известна и като “Христос се явява на Мария Магдалена в градината“, която се съхранява в Музея Прадо в Мадрид.

Костюмите са великолепни. В сайта на БНР можете да разгледате десетте официално предоставени ни от Фондацията Арена ди Верона професионални снимки. Тоалетите на Тоска в първо и във второ действие са разкошни, в наситени цветове и богато украсени с бродерии и скъпоценности. В трето действие везбата липсва, но и тази рокля е впечатляваща и запомняща се, като в ренесансова картина. Българската оперна дива Соня Йончева беше споделила с колегата журналист и опероман Ивайло Спасов, че всеки от костюмите е много тежък. Както ще видите във филмирания спектакъл, тя ги носи с подчертано достойнство като в същото време пресъздава убедително и спонтанността на темпераментната млада героиня. Спомняте си, изпълнителите на ролите на Тоска и Каварадоси в юлския състав Александра Кужак и Роберто Аланя гостуваха на българска сцена в края на сезон 2022/2023 г. и имахме привилегията да ги слушаме в пучиниевия репертоар, в който им предстоеше да се изявяват на Арена ди Верона през летния сезон. Както отбелязах, до 12-и ноември имате възможност да гледате августовския състав – Соня Йончева и Виторио Григоло в ролите на Тоска и Каварадоси, прекрасни! И макар и септемврийските интерпретатори на влюбените млади хора на изкуството – Анна Пироци и Фреди де Томазо, да отстъпва малко визуално и артистично на другите двойки, те бяха завладяващи вокално. И за мен беше много интересно да слушам на живо стремително изгряващия тенор, който предстои да гостува на българска сцена на 18-и ноември в концертния цикъл на Соня Йончева “Съкровени гласове“ в зала “България“. Във филмирания спектакъл в ролята на Барон Скарпия ще гледате Роман Бурденко, а в първия и в третия състав, който гледах аз на Арена ди Верона, силно въздействащ беше Лука Салси.

Вероятно няма нужда да казвам, че Арена ди Верона е единият от театрите, които предлагат най-високо качество на своята публика – такова, каквото сме гледали и слушали в прожекциите от киносезоните на Метрополитън и “Ковънт Гардън“. Сега имах възможност да се убедя в това лично на живо. Както подобава в Родината на оперното изкуство, нямаше компромиси и в нито една от по-малките роли. Оркестърът и хорът под диригентството на Франческо Иван Чампа бяха отлични. Заслужени бурни аплодисменти получи и детският хор “Адамус“ с диригент Елизабета Дзука. Отново ще кажа, че “Тоска“ на Уго де Ана е една от най-любимите продукции на италианската публика и гостите на фестивала от цял свят. Неслучайно и на последния спектакъл на 1-и септември интересът беше огромен, Арената беше пълна с публика и финалните аплодисменти бяха нестихващи. Разказвала съм как в Унгария бурните аплодисменти тип скандиране се изграждат на ритмични вълни с ачелерандо, т.е. постепенно забързване. На Арена ди Верона при скандирането ръкоплясканията се съпровождат от тропане с крака, което, направено от 20 000 души е много впечатляващо! И, отново ще повторя, сега след пандемията съвместното приятно музикално-театрално изживяване с толкова много хора от цял свят има скъпоценна стойност!