През 2024 г. растежът на заплатите в еврозоната ще изпревари инфлацията за първи път от три години

За първи път от три години насам заплатите в еврозоната ще растат през 2024 г. с по-бърз темп от инфлацията, прогнозират икономисти пред "Файненшъл Таймс". Въпреки това се очаква икономиката на 20-те държави от валутния съюз да отбележи скромен растеж догодина.

Близо две трети от 48-те икономисти, с които финансовата медия се е свързала, вярват, че еврозоната вече е в рецесия (две последователни тримесечия, в които брутният вътрешен продукт се свива спрямо три месеца по-рано).

Според Пол Холингсуърт, главен икономист на BNP Paribas, ситуацията по-скоро се характеризира като "стагнация", а не като "напълно развиваща се рецесия". Неговата прогноза е за постепенно възстановяване догодина, вместо да има по-нататъшно влошаване.

Мнозинството от анкетираните икономисти също прогнозират, че сегашното икономическо свиване ще бъде по-малко и краткотрайно, а умереният растеж ще се завърне през първото тримесечие на 2024 г. Въпреки това растежът ще е слаб. Осреднените очаквания на респондентите на "Файненшъл таймс" са за нарастване на икономиката на еврозоната с едва 0,6%, което е доста под прогнозите на ЕЦБ и МВФ, според които БВП в региона на единната валута ще се повиши съответно с 0,8% и с 1,2% през следващата година.

Високите лихви и потенциални нови геополитически сътресения обаче могат да обърнат тенденцията, предупреждават икономистите.

Сред най-големите рискове се определят евентуална победа на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединените щати догодина (макар че мандатът на който и да е президент ще започне през януари 2025 г.). Евентуален негативен развой за Киев на войната на Русия срещу Украйна е сред водещите рискове за още по-слаб икономически растеж в еврозоната. Според експертите, растежът може да бъде застрашен и при евентуална по-дълга рецесия в Германия или Италия.

Основни заплахи за икономиката на еврозоната през 2024 г.

Инфлацията в еврозоната пък се очаква да спадне близо до целта на ЕЦБ от 2% в рамките на по-малко от две години, смятат още анкетираните икономисти. Те прогнозират, че потребителските цени ще се повишат средно с малко над 2,5% през следващата година и с малко под 2,1% през 2025 г.

Техните прогнози са малко под тези на ЕЦБ, оповестени по-рано през декември, според които инфлацията в еврозоната ще бъде средно 2,7% през следващата година и 2,1% през 2025 г.

Същевременно обаче се очаква растеж на заплатите в еврозоната с малко под 4% през следващата година, показва проучването на "Файненшъл таймс", което е по-слабо от прогнозата на ЕЦБ за повишение с 4,6%, но все пак би означавало, че реалният доход на домакинствата ще нарасне през 2024 г. за първи път от три години насам.

Повечето анкетирани икономисти обаче са по-мрачно настроени, отколкото ЕЦБ, по отношение на перспективите за пазара на труда през следващата година. Те прогнозират, че безработицата в еврозоната ще се повиши от рекордно ниското ниво от 6,5%, достигнато този октомври, до 6,9% в края на следващата година.

"Освен политическите и геополитическите рискове, най-голямата вътрешна заплаха за икономиката на еврозоната би била срив на пазара на труда. В такъв случай нарастването на реалните доходи, на което стъпва сценарият за "меко икономическо приземяване", може да се изпари", отбеляза Силвен Бройер от S&P Global Ratings.

Цените на жилищните имоти пък се очаква да спаднат с още 1,6% през следващата година, отразявайки бавния растеж и значително по-високите лихви по ипотечните кредити в цяла Европа, прогнозират анкетираните от "Файненшъл таймс" икономисти. Близо половината от респондентите посочват, че са загрижени за потенциална назряваща криза в сектора на търговските имоти, докато една четвърт не смятат, че това е повод за безпокойство.