5 години след решението награждават тримата студенти, опълчили се срещу смазването на Пражка пролет

Пет години след решението на Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" днес ще наградят тримата студенти по история, дръзнали да се обявят се срещу нахлуването на Съветската армия в Прага през 1968 г. 

Днес в 17.00 часа в аудитория 23 на Ректората заслуженото историческо и публично признание ще получат Александър Димитров и посмъртно съмишлениците му - Едуард Генов и Валентин Генов. 

"В България хубавите работи стават по-бавно. От 1993 г. има решение на СОС за премахване на Паметника на Съветската армия, на окупатора, чак миналата година се направи нещо. Това, че са закъснели малко от Софийския университет, няма никакво значение. Важно е, че нещата стават", каза пред БНР Александър Димитров.

Той се върна към студентските си спомени през 1968 и 1969 година. В предаването "Хоризонт до обед" разказа за репресиите, арестите и изключването от университета заради разпространяване на позиви срещу нахлуването на Съветската армия в Чехословакия.

Заедно с Едуард Генов и Валентин Ганев студентите по история са изключени от Софийския университет, а Александър Димитров завършва 25 години по-късно, студентските му права са възстановени след падането на Берлинската стена.

Срещу тях има съдебен процес през 1969 г. заради разпространяване на позиви срещу Съветския съюз.

"Имаше 2 вида позиви. Първите, не успяхме да разпространим, на тях пишеше – "Вън войската на марионетката Живков от Чехословакия". И той се ядоса много. На втория позив – "Съветски граждани протестират на Червения площад, какво правиш ти?", но за вторите ни арестуваха. Аз и Едуард ги разпространихме в София, Валентин в Пловдив. Нощно време обикаляхме по улиците и ги пускахме в пощенските кутии, а аз оставих и на паметника на окупатора", разказа Александър Димитров. 

• Създаден е първият български политически комикс

"Аз тогава си мислех, че Брежнев ще отстъпи на някой по-либерален дядо, както стана с Горбачов и Съветският съюз ще се откаже от прогнилата болшевишка идеология. Надявах се, че Дупчек и другите ще убедят кремълското политбюро в едни по-либерални мерки, но това не стана", разказа Димитров.

И призна: "Между репресията и доносничеството по-страшно е доносничеството. Още от началото знаехме, че шансът да ни хванат е под 50%, репресията е обяснима, тя е нужна на противника, а доносничеството е отвратителна работа".

През 2019 г. Факултетният съвет на Историческия факултет в СУ на от 2019 г. има решение за награждаване, но реално ще се случи едва днес. При възстановяването на студентските права Александър Димитров е състудент на сегашния председател на Държавната агенция "Архиви" – д-р и.н. Михаил Груев.

"Беше дълга процедура, от 2015 г. съм председател на Архивите. Задвижено беше още тогава, а основният двигател е доц. Светлана Иванова, но в България нещата стават бавно и мъчително. Може би има гузни съвести, но аз не бих се съгласил, че има премълчаване, защото тази история е описана в историографията", каза Михаил Груев.

Преди общественото признание в България тримата студенти по история са наградени от Чехия и Словакия.

• Посланията на Ян Палах

"Вижте, парадната страна на нещата е едно, но друго е влиянието, което тяхното дело има върху българското общество, това е важно. Благодаря на ректора на СУ и на декана на ИФ, че ме поканиха да произнеса академично слово. Много закъсня отличието от страна на академичната колегия. След 2 дни се навършват 55 години от самозапалването на Ян Палах. Жеста на тримата е съизмерим с това, което Палах прави за чешкото общество. Актът на тримата е не само срещу съветската окупация, но и срещу гузните съвести и т. нар. започнала нормализация по време на режима на Хусак", коментира още д-р Михаил Груев.