Каква е връзката между "Алтернатива за Германия" и австрийските крайнодесни?

Австриецът Мартин Зелнер е автор на "Masterplan" за "ремиграция". Той е крайнодесен политически активист, станал известен като лидер на "Идентитарното движение" на Австрия, което изповядва откровено расистки и антидемократични идеи.

Каква е връзката между "Алтернатива за Германия" и австрийските крайнодесни обяснява разследващата журналистка Колет Шмит от австрийския всекидневник "Дер Щандард":

"Крайнодесните - не само в Германия и Австрия, а вече в цяла Европа, са много добре свързани, особено през социалните мрежи. Да не говорим, че крайнодесните в двете държави биха искали Германия и Австрия отново да са едно цяло".

За Колет Шмит терминът "ремиграция", използван от крайната десница, не е нов:

"Това не означава доброволно изселване, това е термин, използван от националсоциалистите за евреите. Така че използването на термин от това време е изключително перверзно. Но аз съм най - шокирана от факта, че такава терминология се използва от утвърдени партии в Австрия. Най-пресният пример е Херберт Кикл, който в интервю за обществената телевизия обясни как може да бъде отнет паспортът на австрийски граждани от чужд произход:

"Получаването на австрийски паспорт би трябвало да означава нещо повече от правото да пребиваваш в Австрия и да прибираш социални помощи. Ако някой си мисли, че може да си позволи да не уважава нашето общество, или дори да се опълчи на нашите порядки, тогава това би трябвало да е достатъчно правно условие за отнемането на австрийското гражданство".

Макар срещата, която разбуни общественото мнение да се е състояла в Германия, темата е особено гореща в Австрия, където "Партията на свободата" на Херберт Кикл води в допитванията в година на парламентарни избори. Това, което нейният председател си позволява да коментира в интервю в най-гледаната новинарска емисия в Австрия, е нарушение на човешките права, категорична е Колет Шмит:

"Партията на свободата" се опитва от години ако не да отмени, то поне да ограничи човешките права в Австрия. Всеобщата декларация за правата на човека е отговорът на световната общност на Холокоста. Започне ли някой да поставя човешките права под съмнение, би трябвало да ни светне червената лампичка.

Това би означавало промяна на Конституцията, а тя изисква две трети мнозинство. А пък "Партията на свободата" все пак няма шанс да спечели чак толкова много гласове. А и не съм сигурна, че хората, които днес казват, че ще гласуват за крайната десница, действително искат човешките права да бъдат отменени, че действително са расисти, и че действително подкрепят неофашитски и неонацистки идеи. По-скоро това са разочаровани избиратели, уморени от политиката", казва Колет Шмит.

Политологът проф. Райнхард Хайниш от Залцбургския университет също не вярва Херберт Кикл, председателят на "Партията на свободата", да стане канцлер.

"Възможно е, но е малко вероятно. В момента "Партията на свободата" е с най-висок рейтинг от около 30 процента, както показва социологическо проучване на моя екип от тази седмица. Попитахме избирателите на другите партии дали биха подкрепили коалиция с крайната десница. Повече от две трети от тях са против влизането на "Партията на свободата" във властта.

Интересен е отговорът на привържениците на крайнодесните на въпроса дали предпочитат партията да управлява, или председателят й Херберт Кикл да е канцлер. 60 на сто биха искали Кикл да отстъпи в името на влизането на партията във властта. Затова смятам, че е малко вероятно той да стане канцлер.

Не изключвам Херберт Кикл да остане председател на партията и на парламентарната група, но да се откаже от канцлерския пост.

- Щом преобладаващото мнозинство на австрийците не иска крайната десница да управлява, въпреки че води убедително в допитванията, очаквате ли Кикл и неговата "Партия на свободата" предизборно да смекчат реториката, за да привлекат повече гласове и да се превърнат в незаобиколим фактор при съставянето на следващото правителство във Виена?

- "Партията на свободата" успява да улови недоволните и разочарованите. Но подкрепата от 30 процента е таванът, не може да събере повече гласове. По-скоро очаквам с наближаването на изборите разликите между трите основни партии да се стопят.

- Австрия има дългата традиция на управление в голяма коалиция, т.е. между двете големи формации. Консервативната "Народна партия" и Социалдемокрлатическата партия се обединяваха за постигането на големи политически цели, като например влизането на Австрия в ЕС. Възможно ли е, след като преди години настъпи ледников период между консерваторите и социалдемократите, сега те отново да се обединят в името на изолацията на крайнодесните? Това достатъчно голяма политическа цел ли е за тях, проф. Хайниш?

- Това е възможен сценарий, но далеч не е сигурно, че двете партии ще се коалират. Голямата коалиция в Австрия обаче е и символ на стагнацията, на политическия блокаж. Това се оказа плодородна почва за избуяването на крайната десница. "Партията на свободата" убеди много австрийци, че голямата коалиция е корумпирано управление под мантията на двете най-големи партии в страната, които са си поделили държавата. Това доведе до края на голямата коалиция.

Консерваторите от "Народната партия" засега категорично отричат нова коалиция с крайнодесните, защото това им донесе само главоболия - помните серията скандали около правителството на Себастиян Курц. Но две трети от консервативните избиратели смятат, че след изборите партията им все пак ще склони да влезе в коалиция с "Партията на свободата", за да запази властта.

Аз обаче не вярвам консерваторите да се задоволят с ролята на втора цигулка и да се съгласят на канцлер от "Партията на свободата", защото това окончателно ще ги съсипе - както в Австрия, така и в международен план.

- Искам да Ви върна в началото на нашия разговор, проф. Хайниш. И да поговорим за реакциите в Австрия на журналистическите разкрития около обсъждането на депортирането на граждани на Германия и Австрия от чужд произход. В интервю за австрийската обществена телевизия Херберт Кикл открито разсъждава по темата. Защо това не стресна особено австрийците?

- Популизмът в Австрия има поне 20 години по-дълга история. Друга причина е различната структура на населението. За разлика от Австрия, много повече хора в Германия живеят в градове, а не в села.

В същото време в отделни региони, като Източна Германия, крайната десница е много по-силна, отколкото е "Партията на свободата" у нас. Или пък Бавария - там популистките послания се приемат от хората значително по-добре, отколкото в големите градове.

В Австрия десният популизъм присъства отдавна в политическия ландшафт, още от 90-те години. Това се дължи на относително консервативно настроеното население, което харесва такива послания. Затова намирам прилики с баварците и с източните германци, които също са консервативни общества.

- А как си обяснявате, че информацията за депортационните планове изкара хиляди германци по улиците, а в Австрия дори левите партии не се възмутиха от идеите за "ремиграция"?

- Социалдемократите се страхуват да реагират остро срещу крайната десница, защото на практика се борят за гласовете на едни и същи избиратели. За "Партията на свободата" гласуват предимно хората на наемния труд, без висше образование и с ниски доходи. А работещите са основният електорат на социалдемократите.

Много са темите, които предизвикват недоволството на тази група избиратели - имиграцията, икономическите трудности, помощта за Украйна, която все повече австрийци смятат, че не можем повече да си го позволим. За всичко това Херберт Кикл предлага лесни решения, а хората си мислят, че той само така си говори, защото сме в предизборна кампания.