"Към този момент е лека джунгла." Защо изоставиха крепост над Габрово?

На хълм над Габрово, само на 3 километра от града, се намира късноантичната и ранновизантийска крепост "Градище". Старините в района привличат вниманието още по време на османското владичество, за тях пише големият дарител за новобългарско образование Васил Априлов. Камъкът от Градище е послужил за новостроящите се обществени сгради по време на Възраждането - практика, характерна за този период. Останките от някогашното укрепено селище дават представа за предшественика на Габрово - археологически обект, който е най-дълго проучваният тук, припомня директорът на Регионалния исторически музей - археологът Росен Йосифов.

Първоначално "Градище" е представлявало стражево укрепление, което защитава пътя към Шипченския проход. Впоследствие, когато населението се отдръпва от равнинните части към планините заради чужди нашествия, прераства в укрепено селище и започва гражданско строителство.

Преди повече от век са се провели първите разкопки на Градище, а преди 50 години започват системни проучвания, до 1992-ра. Така са разкрити останките на едно укрепено селище, съществувало от началото на 4 до края на 6 век.

В укрепената територия, разположена на 23 дка площ, са открити останки от църква. На 200 метра източно от крепостта са следите от друга църква и некропол. За бита на местните жители свидетелстват производствените помещения, в които са обработвали желязо, рог и кост. Познавали са и стъклото. Тук е била една от малкото стъкларски работилници, известни по българските земи от този период.

Градище е културна ценност с местно значение и любимо място за разходка и туризъм на габровци и гостите на града, а от крепостта се разкрива великолепна гледка към града и околностите му. За съжаление останките в района са обрасли с гъста растителност, а от информационните табели е останала само една.

"Към този момент е може би лека джунгла. Погледнете какви дебели дървета има, зад това нещо – разкопките! По нищо не личи, че отзад има някакъв вид артефакти. Всичко е изоставено", казва Веселин Василев, който подава слушателски сигнал до БНР за състоянието на крепостта.

"Вървим по 15-вековна история", категоричен е той. По думите му, крепостната стена е дебела две крачки.

От 30 години на крепостта не са извършвани консервационно–реставрационни работи, уточнява директорът на РИМ Росен Йосифов и припомня, че през 2017-а година проучванията на Градище са подновени в рамките на три последователни сезона. Сега музеят кандидатства за завършване на тези проучвания, благодарение на които бяха открити нови жилища, с разнообразни находки.

Същевременно отдавна разкритото продължава да се руши. Музеят не получава средства за поддръжката на обекта. От Община Габрово твърдят, че обектът е публична държавна собственост, но в Закона за културното наследство се казва, че кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазването му на територията на съответната община.

"Поддръжката е много скъпоструваща дейност. Едно е да се дадат средства – еднократни или няколко години, за проучвания. Другото е много по-ангажиращо и натоварващо: даден обект да го поддържаш всяка година, да се извършва почистване, да се прави консервация и реставрация, ако се наложи и охрана. Много малко общини могат да си го позволят."

В годините назад общината търси възможности за опазване и развитие на обекта като кандидатства пред Министерството на културата за промяна статута на "Градище" – от местен в паметник на културата с национално значение. Бюрократични спънки обаче не позволяват довеждането на процеса докрай, въпреки тогавашното положително решение на експертна комисия към министъра на културата, пояснява директорът на Историческия музей Росен Йосифов.

Изключително много ще струва да се реши проблемът с опасните части на крепостта, както и да се направи цялостен проект, посочва той.

Засега единствените възможни мерки са поставяне на временни табели, които да предупреждават посетителите за опасността от рухване на зидовете.