Какво задържа един индиец повече от 30 години в България?

Нирадж Кумар е роден в индийския град Бомбай, днешен Мумбай. Поради икономически причини родителите му се преместват в градчето Коимбатур (Coimbatorе) в южната част на Индия. Коимбатур е известено с леярната за производство на метали и автомобилната промишленост. В индийския Манчестър, както е познато селището сред индийците, се произвежда оборудване за текстилната промишленост, резервни части, комплекти моторни помпи и разнообразни инженерни стоки и услуги. В Коимбатур процъфтява развитието на малките и средните компании.

"Там съм учил до 10 клас. След това, пак поради икономически причини, се преместихме в Бангалуру. Сега градът е известен заради проспериращата IT индустрия в сферата на хардуера. Познат е още и като "Зеления град". Много е приятен като град. Живях там три години и отново се върнахме в Бумбай“, сподели Нирадж пред БНР.

На 18 години Нирадж напуска Индия поради икономически причини и започва работа в Камерун. В африканската страна работи почти четири години. Заради започнали размирици в страната решава да отиде на работа в Дубай. Там отново остава около една-две години. Времето, в което Нирадж е в Обединените арабски емирства, в Европа настъпва края на Студената война. С падането на Берлинската стена бизнесмените в Дубай започват да се интересуват от страните в Източна Европа.

"По този начин за първи път минах през България като транзитен пътник. Видях, че тогава в действителност нищо нямаше. Съвсем по-различна беше България от тази, която е днес. Даже и магистралата на Пловдив стигаше само до Пловдив. Не бих казал, че България приличаше на Индия (смее се), беше добре подредена“, спомня си Нирадж.

Преди да мине през България, докато е живял в Индия или в Африка, никога не е чувал нищо за страната ни. Полюбопитствал едва след промените в края на 89та година. По това време в Дубай имало Български индустриален център, откъдето научил малко повече за страната ни.

"Разбрах, че тогава България беше поела по пътя на демокрацията. Дотогава в страната имаше само Кореком – валутни магазини, където предимно чужденците купуваха или някои българи, които работеха в чужбина. В този магазин само можеше да се купува с долари. А, аз като идвах от Дубай, обърнах парите си в левове и влизам в магазина и искам да си купя нещо и ми казват, че не може. И аз се ядосах. И попитах: „Защо не може? Нали сте демокрация?“. И те ме изпратиха при шефа. Така се запознахме с управителя на Кореком. Оказа се, че е бил в Индия и така станахме приятели“.

Днес Нирадж Кумар вече е живял повече в България, отколкото в Индия. Ръководи няколко бизнеса – единият за търговия с индийски хранителни стоки, а другият в сферата на високите технологии. Председателства Сдружение за развитие на бизнес и културни отношения между Индия и България. По тази линия работи и за популяризиране на страната ни сред индийците. Най-успешният проект, заради който много индийци вече не се чудят, когато им спомене за България е боливудският екшън филм . Филмът е заснет в три страни – България, Исландия и Индия. Голяма част от сцените се развиват около най-известните паметници на културата. В това число храм "Свети Александър Невски", парламентът, градската градина в София и Народният театър, Народната библиотека.

Какво задържа Нирадж Кумар повече от 30 години в България?

Репортажа Виктория Петрова в предаването "Пътувай с Хоризонт" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Личен архив на Нирадж Кумар