Обективът на Маргарита Русева ни среща с жителите на малки села в планината

Есента носи в себе си някаква мъдрост. Придава отвън и отвътре усещането за нещо топло и уютно. Есента е обръщане към себе си, някакъв особен инсайд, в който като филм се прожектират спомените ни, случките и преживяванията. Появяват се картини, все още ясни и неподправени. 

И ние сме в синхрон с времето, леко отпочинали, леко уморени. Вече не бързаме за никъде, освен за вкъщи, защото се стъмва по-рано. Лятото е оставило бръчки по лицето ни, от усмивки и някаква бегла тъга, че е тръгнало да угасва и да ни взима слънцето и радостта. 

Есента всъщност е алегория на един много смислен и много пълен етап от живота, в който той ни се разкрива изцяло. Няма заблуди и фалшиви мечти. Няма хора с преструвки. От този момент животът ни се струва много по-хубав, от колкото е бил всъщност, защото нашата психика е устроена така – да помни само хубавото. Връщаме се назад с усмивка, гледаме на събитията с други очи, мъдри и истински.

В едно свое пътуване из Родопите преди повече от десет години фотографката Маргарита Русева среща жителите на малки села в планината. Те са в есента на живота си и разказват спомените си с усмивка. 
Тези лица, Маргарита събра в изложба, издаде фотокнига и разказа тяхната история на техния диалект, с тяхното чувство и усещане към живота. 

Този септември се навършват десет години от издаването на "Далечни песни" и самата Маргарита си припомня с носталгия времето, в което е създадена. Затова и идеята за една изложба – римейк никак не й е чужда. 

"Тези спомени са ми като сън, като на филм, аз съм била много различна...Защото хората в Родопите са толкова безкрайно различни от това, което срещаме тук в нашето ежедневие, че наистина се чудя дали това не е било в някакъв друг живот...

Какво ме заведе там - може би е съдба, вътрешно мое търсене, да открия по-топли и интимни отношения между хората, това ми липсваше, това го търсих. Аз живеех дълго време в САЩ, и потърсих топлината у нас, в Триград, така срещнах топлите хора тук.

За жалост вече и тук не се намират тези топли отношения между хората..., сподели за БНР Маргарита Русева.

Фотографката разказа, че поддържа връзка с хората от Родопите, но за жалост и при тях нещата са се променили.

Сякаш и за тях животът се превърна в една машина - няма я тази топлота, това, което го е имало преди, всичко е от ден до ден - животът им е труден, и те се промениха покрай това...

Голяма част от тези хора бяха столетници и вече са си отишли от този свят..., допълни Русева.

Още по темата в звуковия файл.