Спомен за баса Михаил Попов

Отбелязваме 125-годишнината от рождението на големия български бас Михаил Попов - име от музикалното ни минало, потънало в забравата. 

На концетния подиум беше впечатляващ. Имаше мощен, красив по тембър, истински басов глас, великолепно поставен. Пееше и комични, и трагични герои, величави и смешни персонажи, и навсякъде беше много убедителен. Сериозен музикант, той изнасяше много камерни концерти и впечатляваше с чувството си за стил и изработване на детайлите. 

Михаил Попов е роден на 21 септември 1899 г. в Плевен. Първите си уроци по музика получава от баща си - учител и любител на музиката. Той го учи да свири на цигулка. В юношеските си години Михаил Попов пее в хорове, дори участва в постановки на оперети. Следва право в Софийския университет и за да се издръжа, участва в хорове, вкл. и в хора на Оперната дружба. Дават му и малки роли. Там взема първите си вокални уроци от известния педагог Иван Вулпе. 

През 1923 г. Попов се явява на конкурса за млади певци на Министерството на просветата и получава стипендия за обучение в Италия. Постъпва в Неаполската консерватория. Негов преподавател е знаменитият певец Фернандо де Лучия. Михаил Попов прави впечатление с гласа си и често го канят като подържащ бас в концертите на известни тенори - сред тях Бениамино Джили и Тито Скипа. 

През 1927 г. се завръща в България и след три самостоятелни концерта - в Плевен и София - той е назначен като солист в Софийската опера. Дебютът му е на 27 септември същата година като Мефистофел от операта „Фауст“ на Гуно и е посрещнат с много симпатия от публиката. От този момент до края на 60-те години, цели 4 десетилетия, той е незаменимият бас на Софийската опера. Подготвя 60 роли, сред които Филип Втори от „Дон Карлос“, Борис и Пимен от „Борис Годунов“, Зарастро от „Вълшебната флейта“, Осмин от „Отвличане от сарая“, Кончак и Галцики от „Княз Игор“, Кецал от „Продадена невеста“, Иван  Сусанин от едноименната опера, Кутузов от „Война и мир“ и др.

Михаил Попов е известен и с камерните си концерти. Особен интерес представляват тези, на които на пианото е Панчо Владигеров. Всъщност много от камерните песни на композитора са изпълнени за първи път от Михаил Попов - с тях правят и много турнета в чужбина.

Попов е известен и уважаван вокален педагог, преподавател в Консерваторията. През 1964 г. става професор.

Михаил Попов умира на 15 август 1978 г. В Златния фонд на БНР се съхраняват спомени на известния баритон Асен Селимски за големия певец в запис от 1995 г. Чуйте в звуковия файл, където има и изпълнение на Попов в ролята на Гремин от "Евгений Онегин" на Чайковски.