Сложни археологически ситуации при разкопките в крепостта "Трапезица"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На сложни археологически ситуации попадна екипът на великотърновския археолог доцент Деян Рабовянов при все още продължаващите тазгодишни разкопки в крепостта "Трапезица" в старопрестолния ни град. 

Проучване на пластове от ранножелязната и късножелязната епоха или през тракийския период в крепостта "Трапезица" във Велико Търново е била една от трите основни задачи през този 15-и археологически сезон пред екипа на доц. Деян Рабовянов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. Находките от това време не са особено богати, но проучването им е задължително и позволи на екипа да направи по-обширна полева консервация на средновековните сгради, които са върху тези пластове на територията от три декара, където работим, разказа доц. Рабовянов.  

Втората задача е била да се проучи некрополът към църква 22, която е била основната за тази южна част на Трапезица в столичния ѝ период и след това до 15-и век. Проучени сега са 25 гроба, като основно са били на деца.

В една от жилищните сгради на Трапезица археолозите попадат на различна и странна ситуация:

Ситуацията става още по-страна, защото на няколко метра от нехристиянското погребение на бебето в гърне, археолозите откриват и енкулпион – кръст с мощехранителница, което е строго християнско. Според археолозите това разкритие се датира в края на 14-и, началото на 15-и век, т.е. в края на столично Търново и началото на падането под османска власт.

Основната задача на екипа на доцент Деян Рабовянов е била да разшири изследванията си на нови територии в южната страна на Трапезица към крепостната стена и ситуацията отново се оказала сложна:

Над 500 са разкритите монети при сегашните археологически разкопки.

"Основно медни и това е нормално, защото тези монети най-лесно се губят. Има и сребърни монети, една от тях е много добре запазена и е от времето на цар Теодор Светослав, а неговите монети са едни от най-красивите в Средновековна България", разказва доц. Рабовянов.

Едно от ценните открития сред многобройната керамика е съдове от глазираната с врязана украса с графитокерамика, типична за периода на столичния Търновград.

Крепостта "Трапезица" е около 73 декара или многократно по-малка от съседната "Царевец", но докато хълмът Царевец е проучен на две трети, то на хълма Трапезица археолозите са работили само върху не повече от 12 декара площ. И докато за археологически разкопки все пак се намират пари, дори и не колкото трябва, то за консервация, реставрация, експониране и социализиране на намереното финансиране няма от никъде. Община Велико Търново се опитва да намери пари и да направи архитектурен проект за реставрацията и консервацията на крепостта "Трапезица", която е със статут на археологически резерват, но за същинското изпълнение на дейностите трябва да има финансова помощ от държавата, чиято собственост е крепостта "Трапезица", казва доцент Деян Рабовянов:

Всеки камък във Велико Търново е история, важно е да я знаем, но и да я видим, а това няма как да стане само с евтината полева консервация, която се прави със засипване на разкритото със земни маси.

Целия репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.