Джули Джеровиц: Да има международни санкции за унищожаване на културното наследство при военен конфликт

Налагане на международни санкции при престъпления, свързани с унищожаването на културното наследство при военен конфликт. Това предлага в проектодоклад канадската депутатка Джули Джеровиц. Тя представи проекта си по време на провелата се в София парламентарна асамблея на НАТО. Част от него съдържа констатации за това как Русия има негативно отношение към културните паметници в Украйна.

Докладът препоръчва членовете на НАТО да санкционират лица и организации, участващи в унищожаването, незаконното присвояване и незаконния трафик на културно наследство от зони на конфликт. Страните - членки на НАТО може дори да обмислят приемането на законодателство, което да позволи на местните съдебни органи да преследват тежки престъпления. Превръщането на отношението към културното наследство в оръжие е характеристика на съвременните конфликти. Това е валидно и по време на конфликтите в Афганистан, Ирак, Сирия, Йемен, Мали и Мианмар, отчита докладът на Джули Джеровиц, като цитира данни от различни международни частни и публични институции. И войната в Украйна също не е изключение. В изказването си Джули Джеровиц отделя внимание на това, че войната е дала повод на Русия да "предприеме умишлени и систематични атаки срещу украинското културно наследство". И да използва това, за да оправдае нахлуването.

"Всички сме чували фалшивия дискурс на Москва, представяш украинците и руснаците като един народ. А Украйна като измислена държава. Руските въоръжени сили също са унищожили и повредили много обекти с културно значение в резултат на умишлено нападение или безразборен обстрел. Освен това, Русия е откраднала украински културни артефакти в масов и организиран в мащаб. Много от тези артефакти изглежда са отнесени в музеи в Русия и окупирания Крим. Накрая руските власти разпространиха разкази за културна демонизация и опетняване на окупираните територии. Те премахнаха украински книги от училища и обществени библиотеки. Замениха украинските учебни програми с руски в опит насилствено да русифицират тези територии. 

Няма значение, че атаките са част от умишлена кампания за присвояване, изтриване и замяна на украинското културно наследство. Тези кампании се засилиха. От 2022-ра година, но започнаха през 2014-а с незаконното анексиране на Крим и опита за заличаване на културното и историческо присъствие на кримските татари. Превръщането на културното наследство в оръжие от Москва е решаващ компонент на нейния империалистически проект за пренаписване на историята. Защитата на културните ценности в ситуации на конфликти е морален и правен императив за НАТО, също и стратегически императив. Атаките срещу културни ценности са предупредителен знак. Когато се случват такива нападения, обикновено следва преследване на уязвими групи. Следователно, съсредоточаването на вниманието ни върху защитата на културната собственост е ключова част от начина, по който спираме зловредните въоръжени участници да подхранват и удължават конфликтите и нестабилността в съседни на Алианса държави. 

Културното наследство може да служи като средство за мир и следвоенно възстановяване. В допълнение към повишаването на осведомеността по тези въпроси много съюзници предоставят многостранна и двустранна помощ на засегнатите от конфликти страни, като им помагат да опазват и възстановят своето културно наследство. Когато министър-председателят на Канада пътува до Киев по повод втората годишнина от началото на войната, подкрепата, която обяви, се простираше отвъд новата помощта, сигурността, икономиката. Той подчерта значението на съхранението на културните ценности чрез подкрепа за доизграждане на националния  музей за Гладомора".

В Крим от 2014-та ЮНЕСКО отчита атаки срещу татарите, които сега докладът на канадската депутатка Джули Джеровиц за НАТО определят като "изтривате на следите от културното присъствие (…), за да осигури идеологическа и историческа обосновка за окупацията на полуострова". Сериозността, честотата и географският обхват на тези атаки обаче са се увеличили драстично от февруари 2022 г. Според украинското министерство на културата 1 132 културни обекта са били повредени, като 403 са били напълно унищожени към средата на декември 2022 г. Към февруари 2024 г. ЮНЕСКО потвърдила щети на 343 културни обекта. Регионите на Киев, Харков, Луганск, Николаев, Запорожие, Суми, Херсон и Донецк са най-засегнати от подобни атаки в резултат на близостта им до фронтовата линия или окупацията им от руските сили. Църкви и гробища, музеи, паметници и мемориали, университети, както и библиотеки и архиви са били частично или изцяло унищожени от руската армия.

"Унищожаването на културни ценности се превърна в преобладаваща и преднамерена тактика на конфликта. То се използва от злонамерени субекти, които се стремят към господство, разрушение и отричане. Тази реалност стана очевидна за мен, когато осъзнах, че вече ще трябва да актуализирам предварителния проектодоклад. Докладът цитира ужасни атаки, включително бомбения атентат от март 22- а година срещу театъра в Мариупол. И ударите през юли 23-а срещу Катедралата "Спасо-Преображенски"   в Одеса.

Въпреки това, Министерството на културата на Украйна продължава да предоставя актуална информация за повредени и унищожени обекти на културното наследство и загубите, претърпени от украинските културни институции. Разполагаме с важни инструменти, договорени правила. Трябва да се засили капацитетът на въоръжените сили. С механизъм при всички военни операции да се има предвид и защитата на културното наследство. Трябва да насърчаваме глобалното разбиране и зачитане на международното право. А по отношение на защитата на културни ценности трябва да продължим да се борим срещу използването на културно наследство като оръжие от вредни субекти. Особено Русия.

Затова трябва да повишим осведомеността по отношение на културното наследство в международни форуми. Не трябва да има ненаказани престъпления, свързани с наследството.

Съюзниците могат да повишат отчетността, като приемат целенасочени санкции срещу извършителите на подобни действия. Трябва да задълбочим сътрудничеството си чрез споделяне на експертен опит и ресурси. Можем да подобрим капацитета си за предотвратяването и реакция на нападението срещу културни ценности".

И Украйна, и Русия са част от Хагската конвенция от 1954 и от Първия протокол, който регулира запазването на културното наследство по време на окупация, припомня докладът на канадската депутатка Джули Джеровиц. За да запази културното си наследство, през 2020-а украинският парламент ратифицира Втория протокол на Хагската конвенция от 1954. Преди конфликта украинското министерство на културата е изработило план за защита на ценни културни артефакти. Статуи и паметници в Киев, Лвов и Одеса, и в други градове са с физическо покритие срещу увреждане. Граждани са рискували живота си, за да скрият и защитят културни артефакти. Дори силите за териториална отбрана на Украйна имат звено за опазването на културни ценности. Уебсайт събира данните за щетите. 

ЮНЕСКО е сложил знак върху обекти, международни организации помагат. Докладът на Джули Джеровиц от Парламентарната асмблея на НАТО обаче препоръчва и друго. Заради това, че "Русия нарушава човешкото право на украинците на достъп до тяхното културно наследство и изразяване на тяхната културна идентичност" всички, включително самият Владимир Путин, трябва да бъдат подведени под наказателна отговорност.