В село Радуй политик не стъпва, гласуват "за по-малкото зло"

"Няма ги. Никой няма тук. Нито преди избори, нито след избори. Политиците гледат собствения си интерес."

А проблемите не са малко. Те започват още с индустриализацията на страната, когато голяма част от местното население се преселва в София и Перник. Днес млади в селото почти няма. Преобладаващата част от хората са над 60-годишна възраст. Много от жителите отказват да се регистрират в селото, отбелязва кметският наместник Венетка Василева.

С обезлюдяването проблемите се задълбочават. Селото е на ежегоден воден режим.Макар че е на границата между Софийска и Пернишка област, в Радуй интернет няма, почти нямат покритие и мобилните телефони.

"Селото е повечето на сондажи – разход за семействата, иначе без вода как са? Мрежата, изграждана 1960-а година на миналия век, е като решето."

"Основният проблем е комуникацията – интернетът, телефонът."

"Ако въпросът за комуникациите бъде решен – това е един от пътищата за запазване на самото село."

"Това са най-важните неща за млади хора."

Така се жалват местните, които все се надяват държавата да преосмисли политиката си спрямо обезлюдените села.

• Село Охрид, Монтанско: Ние сме Северозападът, пропаднали хора

• Бяла Слатина за вота: "Загубили сме интерес, защото сме много "добре"

Мъчи ги и транспортът. Пътят за София е лош, автобусен превоз почти няма, остава да разчитат на влака между Перник и София, за запазването на който са събирали подписки.

Хората тук сочат проблемите, но не подминават и доброто. Доволни са, че уличните им лампи светят, боклукът се извозва редовно, а два пъти седмично им снабдяват магазина.

Въпреки че животът им не е лек и е лишен от удобствата в градовете, а политиците все така не ги чуват, хората в Радуй гласуват редовно. Ще гласуват и днес.

"Какво да се прави! Уж избираме по-малкото зло, а резултатите едни и същи!"

"Младите не гласуват, не ги влече това, а ние няма накъде – трябва да си гласуваме."

Чуйте повече за живота в Радуй в звуковия файл.