КОП29: Данъци за свръхбогатите и ефектът от войните върху околната среда

Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари - с тези думи може да се обобщи 29 Конференция за климата на ООН в Баку, Азербайджан. Форумът се проведе в края на най-горещата година в историята на човечеството, а началото му беше белязано от смъртоносни бури във Филипините и Хондурас, извънредно положение заради засушаване и горски пожари в Еквадор и невиждани наводнения в Испания. 

Подобно на предишните конференции, основният препъни камък пред финално споразумение беше сумата, която развитите страни трябва да плащат на развиващите се държави за справяне с последиците от климатичните промени, въпреки обявената амбиция от домакините. Съветникът по външната политика на азербайджанския президент Илхам Алиев Хикмет Хаджиев заяви, че финансовата страна е в центъра на конференцията в Баку. 

Развиващите се страни настояват за 1.3 трилиона долара на година, които трябва да дойдат от развитите държави както и инвестиции от частния сектор, подчерта боливийският делегат Диего Пачеко. 

"Това не е подаяние. Финансирането е правно задължение на развитите страни съгласно конвенцията за климата." 

             

Много страни смятат също така, че разговорите не отразяват спешната нужда от отказване от употребата на изкопаеми горива. Активистите се опасяват, че след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, той отново ще изтегли най-голямата световна икономика от климатичното споразумение и ще увеличи добива на петрол и природен газ. 

Гринчук подчерта, че Украйна активно работи по възстановяване на ресурсите и не чака края на войната. "За да компенсираме загубите, украинците засадиха 555 милиона дървета на площ от над 75 хиляди хектара. А с помощта на партньорите разминирахме 35 хиляди квадратни километра," подчерта украинският еко министър. 

Заради войната в Украйна  беше разрботена и нова метедология за измерване на екологичния ефект от военните конфликти, която изчислява въглеродните емисии. Тя се прилага и при оценяване на влиянието върху природата на войната в ивицата Газа. Според палестинския председател на Асоциацията за качество на околната среда Нисрийн Тамими защитата на природата е основно човешко право, което обаче е нарушено от конфликта в анклава. 

По думите й войната е нанесла огрони щети по водоизточниците, а при разчистването на разрушенията и възстановяването на инфраструктурата ще се отделят милиони тонове вредни емисии. 

Друг спорен въпрос на последните няколко конференции за климата беше от къде да дойдат парите за фондовете, компенсиращи загубите от природни бедствия и тези за разработване на нови екологични решения. Най-логичното решение е този който замърсява най-много да плати, смятат голяма част от активистите. 

           

Според някои от предложените решения облагане с данъци на големите компании, на добива на изкопаеми горива и намаляване на субсидиите може да генерира пет трилиона долара годишно. Неправителствената организация за борба с бедността "Оксфам" от години призовава за облагане с по-високи данъци на най-богатите хора на планетата. По техни изчисления 400-те милиардерски семейства в Съединените щати плащат годишно около 8.2 процента данък върху доходите си, докато заплатата на средностатистическия данъкоплатец се облага с 13 на сто. Освен това единият процент най-богати хора в света са натрупали 42 трилиона долара ново богатство през последното десетилетие. 

По-рано през годината финансовите министри на Бразилия, Германия, Испания и Южна Африка предложиха въвеждането на данък от 2 процента на около три хиляди лица с нетно богаство от над един милиард долара. Така ще се съберат 230 милиарда годишно за борба с бедността и климатичната криза.