Къде се чупи образованието?

"Няма как училището да свърши цялата работа - и да образова, и да възпитава - това е проблемът на нашето общество. Няма как то да е единственият виновник за успеваемостта на учениците и след това накъде се движи обществото". 

Това каза пред БНР Неда Кристанова, директор на Института по образование към Министерството на образованието и науката (МОН), преди това Център за контрол и оценка на качеството в образованието, който от 2006 г. е координатор на изследването PISA.

"Влиянието на средата, в която се намира ученикът, е много силно. Примерът са телефоните в клас. В момента водим дебат дали да се забранят телефоните в час, или - не. Ние сме една от първите три държави, в които учениците казват, че или техните телефони ги разсейват в час, или пък телефоните на другите. Това се вижда от тестовете PISA. Това е просто действие - разбираме се и не се ползват телефоните, но не става така".

Има още много какво да направим, за да променим резултатите от PISA, които ни поставят стабилно в ниските нива на постижения, подчерта още тя и коментира: 

"Трябва да се направи някаква стабилна програма какво да се промени, въпреки че МОН предприема някакви стъпки - в тестовете за 7-и и 10-и клас има все повече въпроси, които са с практическа насочена. Задачите на PISA са с много текст и трябва да се наблегне много на четенето  - дори и по природните науки и математиката. Четенето е нещо, по което трябва да се работи в училището. И от нашето външно оценяване се вижда, че тези въпроси, които са с т.нар. свободен отговор, в който учениците трябва да напишат нещо, след като почетат, резултатите там са по-ниски от другите задачи".

Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ), които в края на декември публикуваха анализ "Разликите между PISA и TIMSS сочат ясно къде се "чупи" училищното образование", посочи, че 

"Нещо се чупи в 5-и до към 7-и клас, тъй като много неща се променят в този етап на училищното образование. Минава се от един преподавател, който е по всичко, към много преподаватели. Другото е, че много по-бързо се академизира материалът - доста по-тежко учебно съдържание се въвежда след 5-и клас. Затова най-важна е четивността и грамотността, защото това е в основата на този провал". 

"Фокус трябва да бъде поставен върху фундаменталните дисциплини – математиката, четенето и владеенето на език, върху които почива структурата на всички останали изучвани дисциплини, за да се предотврати общо изоставане", е заключението в анализа на ИПИ.

Училището трябва да коригира неравенствата във възможностите в семейната среда и да изравнява тези големи разлики между различните домакинства, подчерта Николов.

"България е европейската държава, която най-малко успява да коригира неравенствата в старта на учениците и не може да изравни тези резултати. Това е много ясна диагноза за фокуса на нашето образование и неговото умение да води до положителен образователен резултат". 

По думите му резултатите от изследванията показват "провал на образователната система да доведе до поне качествено средно ниво и да изтласка учениците, които са на дъното, до базисно владеене на математика и на природни науки".

"Не само родителите на ученици, а като цяло и обществото - всички трябва да се съгласим, че образованието е най-важното и да видим какво можем да направим, за да върви напред държавата", категорична беше Неда Кристанова.

Според старши икономиста от ИПИ основното, което трябва да се промени спешно, е финансирането на училищата:

"Другото е реформиране на образователните програми в посока автономност на преподавателите и на отделните училища".

• Диян Стаматов: Необходими са бързи реформи в учебното съдържание

Интервюто на Явор Стаматов с Неда Кристанова и Адриан Николов в предаването "Неделя 150" можете да чуете от звуковия файл и да видите във видеото.