Политическият възел в Австрия: Възможна ли е коалиция или отново на нови избори?

Интервю с журналиста Клаус Прьомперс:

Няколко са причините, но основната е, че лидерът на Партията на свободата Херберт Кикъл не беше склонен да направи каквито и да било отстъпки от антиевропейската платформа на своята партия. Вчера дори още веднъж повтори, че няма да преклони глава пред Брюксел. Сякаш в Брюксел решенията не се взимат от 27-те страни-членки, а еднолично от някаква незнайна свръхинституция.

Другата конкретна причина за провала на преговорите е спорът около това - кой да поеме министерството на вътрешните работи. Хора от кухнята твърдят, че Кикъл се е държал като опиянен от идеята да си отмъсти на Народната партия. Спомняте си, след аферата "Ибиса" коалицията между двете партии се разпадна. Тогава Кикъл беше вътрешен министър и лично президентът настоя той да бъде изхвърлен от кабинета.

И още една причина - Кикъл отказа да включи в коалиционното споразумение, че е против отмяната на санкциите срещу Русия.

Двете партии излизат отслабени от този провал на коалиционните преговори. Очаквате ли да се засилят вътрешнопартийните упреци към лидера на Партията на свободата Херберт Кикъл, че не е успял да грабне властта, която Народната партия, социалдемократите и либералите му поднесоха на тепсия като не се договориха за кабинет?

Вече се чуват такива критики. Партията на свободата участва в управлението на пет от деветте провинции. В Щирия министър-председателят дори е представител на крайната десница. Местните кадри на Партията на свободата са силни фигури и определено надигат глава срещу лидера, който за разлика от тях се провали да влезе във властта.

Отслабени са и консерваторите и затова Партията на свободата се надява, че в крайна сметка ще се стигне до нови избори. През септември тя спечели вота с резултат от почти 29 процента. В момента в социологическите проучвания може да разчита на подкрепата на 34 на сто от избирателите.

Свикването на нови избори е един от четирите сценария, които представи президентът Александър ван дер Белен наред с експертно правителство, кабинет на малцинството или нов опит за коалиция без крайнодесните. Вече се прокрадват информации за опипване на почвата между Народната партия и социалдемократите. Възможно ли е да бъдат подновени разговорите за тройна коалиция, т.е. включването и на либералите от НЕОС?

Със сигурност ще има разговори с либералите. При провала на преговорите в началото на януари те ясно заявиха, че са готови да осигурят парламентарна подкрепа за реформи, които смятат за нужни, стига двете големи партии - Народната партия и социалдемократите - да постигнат споразумение за коалиция. Съмнявам се обаче, че след провалените веднъж преговори биха влезли в тройна коалиция.

Освен това такова решение подлежи на одобрение с две трети от всички партийни членове на НЕОС, а това едва ли е постижимо, защото либералите настояват за радикални икономически и административни промени, каквито в Австрия в този момент няма как да се случат. Ако все пак се стигне до голяма коалиция между двете големи партии - консерватори и социалдемократи - те биха имали едва един глас повече в парламента, което е крайно недостатъчно. За дълбоки реформи, каквито искат либералите, трябва по-широка парламентарна подкрепа.

Може ли Народната партия този път да се окаже готова на отстъпки пред либералите, за да не допусне нови избори, които отново да спечели крайната десница?

Предполагам, че и консерваторите, и социалдемократите този път ще бъдат по-сговорчиви. Но това не е достатъчно за провеждането на дълбоки реформи. Нека Ви дам един пример - в Австрия живеят около 9 милиона души в 9 провинции. Най-голямата е столицата Виена с близо 2 милиона жители. Най-малката е Бургенланд с няма и 300 хиляди жители. Наистина ли трябва да бъде отделна провинция със съответния административен апарат? Това струва пари, каквито Австрия в момента не може да си позволи.

Това е само един пример и затова казвам, че големи и необходими реформи няма как да се случат с мнозинство от един глас. Същото важи за здравеопазването, пенсионната система, образованието - все важни за либералите промени.

За разлика от Германия, където демократичните партии се опитват да държат крайнодесните извън властта, в Австрия няма санитарен кордон около Партията на свободата. Пък и тя вече два пъти е била коалиционен партньор в правителството. Въпреки това - изигра ли някаква роля за провала на преговорите нежеланието, с което другите партии, а и немалко австрийци, гледаха на вероятността да се сдобият с "канцлер на народа", както сам се титулуваше Кикъл по примера на Хитлер?

Очевидно е имало сериозен натиск отвън върху Народната партия, и най-вече от Европейската народна партия: Ако влезете в коалиция с крайната десница, ще забиете нож в гърба на всички посестрими партии в Европа, които едвам удържат позициите срещу десните популисти.

Но основната вина носи все пак лидера на крайната десница Херберт Кикъл, който искаше да влезе в канцлерството с рогата напред. Той искаше да прокара 100 процента от предизборната програма, без никакви отстъпки и без никакви компромиси. А така политика не се прави. Компромисът е неделима част от демокрацията. Кикъл още не е научил този урок и затова сега вместо канцлер ще бъде отново просто лидер на опозицията.