Дамският хор "Булгапея" - гласове, които носят българския дух в Европа

"Идеята възникна съвсем внезапно, изневиделица. И както повечето хубави неща стават "случайно", казвам го в кавички, защото случайни неща няма. На една българска сбирка запях с едно момиче, с което работя от много години.(...) Изпяхме няколко песни и тогава възникна идеята. Оказа се, че има и други българки, които много искат да пеят, а пък няма кой да ги събере и да направят нещо интересно. 

Така на 21 март 2019 г. тези българки, които искаха да пеят, дойдоха. Чухме се. Видяхме се. Харесахме се и започнахме малко по малко. Така се случиха нещата. Веднага след като се събрахме, ковид ни раздели за две години. Но ние бяхме много упорити и тази енергия, която създадохме помежду си, ни позволи да останем заедно и да репетираме онлайн, което беше голяма мъка. Но ние използвахме това време, за да натрупаме материал, който после след като казаха, че можем да се събираме - първо по парковете, после в зали, имахме готов материал, който започнахме да свързваме. Имахме репертоар, по който да работим", разказва диригентката.

"Булгапея" е първата по рода си подобна група в Белгия, за която бързо се разчува и поканите за участия не закъсняват. В репертоара им има песни от всички фолклорни области на България, за да може публиката максимално да се докосне до богатството от ритми и звучене на българската народна музика.

"Успяваме да покрием всички седем фолклорни области в България. Интересно е, че най - много песни имаме от Шопската фолклорна област, защото може би те са най-разпознаваеми. Публиката много добре реагира. Пък и това са песни, които се пеят в цял свят. Като погледнете един "Ерген деда" или "Кавал свири" колко хорове, които са в другия край на света колко се прехласват по този тип музика. И нашата публика, която е интернационална, имаме и много българи, които идват на нашите концерти, реагират по начина "а-ха, това е нашата песен".

Така че имаме много шопски песни в нашия репертоар, но покриваме и всички фолклори области. Опитваме да го правим по различен начин. С характеристиките, които носи областта. Там, където има повече остри планини, звукът е по - остър. В Родопите например, самата музиката се плъзга по хребетите като вълни по планината, все едно на пързалка. После пък, ако отидем в Добруджа или в Тракия, там равното поле, което само вятърът така лекичко поклаща житата. Ето тези различни характеристики на фолклорната песен и това, което носи, магията на различните фолклорни области в България, се опитваме да го предадем. Макар че нямаме професионални музиканти във формацията. Нямаме професионални певици, но го правим с най - голямо внимание и обич, на което сме способни. Мисля, че това достига и до публиката", убедена е Надежда Николова.

А защо "Булгапея"? Историята около избора на името е много интересна.

"Имахме, доколкото си спомням, трийсетина предложения за имена. Всяка от нас имаше правото да каже - това искам, това ми харесва и всеки да гласува за три от имената, които той не е предложил. И така "Булгапея" събра най - много гласове. Вече шест години носим името и случваме магията "Булгапея".

Връщайки се назад в спомените, диригентката Надежда Николова разказва, че в началото в "Булгапея" били 10-ина жени, сега шест години по-късно формацията обединява 21-а певици.

"Аз много внимавам при подбора на хора. Разбира се, пеенето е това, което ме води, може ли човекът да стане част от нашата формация или не, но ми е изключително важно да го усетя и като човек. Това, което той носи вътре в себе си, не само гласът, за да бъде добре приет в нашата среда, която е много приятелска, много обичлива", споделя ръководителката на хор "Булгапея".

Едно от най - големите музикални предизвикателства за "Булгапея" е съвместната им работа със световно известния белгийски пианист и композитор Даниел Верстапен.

"С него ни свърза бившият посланик на България. Първият общ аранжимент, който направихме с него беше на "Вечеряй, Радо". Получи се нещо много интересно. Само два месеца по-късно имахме общ концерт с него и Нина Николина в Гент. Беше брилянтно като предизвикателство, като нов вид музика с цял оркестър, който беше на запис. След това направихме и Коледен концерт с него, в който имаше и църковна музика. Това беше най - голямото предизвикателство до момента, което ни бе отправено. Защото фолклор опитваме да пеем по начина, по който се пее в България, а класическата постановка на гласа и звукоизвличането е нещо съвсем различно. За нас беше много голямо предизвикателство да успеем да влезем и в онзи жанр.(...) Разбира се, основната ни работа е акапела, но когато се случи, два-три пъти годишно, имаме изяви и с пиано зад гърба си", разказва г-жа Николова.

"Всеки месец имаме изяви. Ето, сега на 18 февруари предстои първият за тази година голям наш самостоятелен концерт в Брюксел, в който публиката ще може да чуе почти целия ни репертоар. Седмица по-късно заминаваме за Рим на един много голям световен хоров фестивал, където отново ще представим България и нейния фолклор, надявам се по един много добър начин.

На концертите на "Булгапея" публиката е международна, казва диригентката Надежда Николова. Това са хора, които просто харесват българския фолклор.

"За мен атестацията е, когато чужденец дойде разплакан след наше изпълнение и каже "не знам точно какво се случи и за какво се говори в песента, но ме докоснахте по много особен начин". Публиката ни е международна, защото Брюксел е град, в който има хора от всякакви националности и българският фолклор ги вълнува. Много от тях са чували вече що е то български песенен и танцов фолклор. И идват от чисто любопитство, но си тръгват обогатени по някакъв начин, защото нашата музика е магия", казва Надежда Николова.

След множеството концерти в Белгия и участия на международни фестивали в чужбина, мечтата на Надежда Николова е един ден "Булгапея" да има концерт и в България.

"Много ще се радвам и за мен ще бъде голямо удоволствие, ако успеем и на българска сцена един ден да стъпим. Но пък вие в България имате прекрасни хорове от този тип. Така, че ходете хора на такъв тип изяви, на такъв тип концерти, защото това зарежда, това дава много. Там, у дома, и стените помагат. Хората го приемат като даденост. Докато тук ние освен, че създаваме, я пресъздаваме България, за да може после на второ ниво тя да стигне до публиката. Ние си я носим, но там вкъщи ще ни е по-лесно да излезем и да го изпеем това. А тук трябва да минем и отвъд носталгията, отвъд онова, което разплаква публиката. Случвало се е момичета да плачат на сцената. Имаме такива песни, които са много докосващи. Но да съумееш като артист, създавайки едно такова нещо, което носи много силна емоция, да надскочиш онова, което те разпаря, което отвътре те раздира и да бъдеш посланик на магията само, е много по-трудно, отколкото да застанеш на българска сцена и от място да си го изпееш", казва в заключение за БНР диригентката на "Булгапея" Надежда Николова.

Още по темата в интервюто на Даниела Големинова с Надежда Николова за "Нощен Хоризонт".