Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс, с който беше фиксирана валутата им към еврото.

С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави:

Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически провал, какъвто имахме през 1997 г., когато се наложи да въведем валутния борд и да вържем лева за германската марка, после и за единната европейска валута. 

• Светозар Гледачев: Ако не влезем в еврозоната, политиците ще бутнат валутния борд

"Не е вярно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече инструменти за паричната политика, която провеждаме, отколкото имаме при валутен борд", уточни още той.

"Когато си във валутен борд, 240 човека в парламента държат курса, разбира се и БНБ, но могат да променят курса тези 240 депутати. Сега, когато сме във валутния механизъм (ERM II), курсът зависи от тези 240 човека, но той се пази от германеца (общо казано), те не могат сами да го променят, защото германецът ще им каже, че са в механизъм и как така ще го променят. А в моментът, когато влезем в еврозоната, приключват. Т.е. валутният риск от това, което стои зад лева, когато той вече ще е евро, ще изчезне".

• Николай Василев: 16 правителства не отделиха и минута, за да убедят обществото за еврозоната

• Виктор Папазов: Има кампания за ползите от еврото, а защо няма за вредите?

Ганев коментира широко разпространения пример, че при плащане с карта в страна, използваща евро, автоматично левовете се конвертират в общата европейска валута и затова няма проблем:

"Транзакционните разходи обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един доклад в Брюксел и бях там преди седмици, си направих проверка - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, сметнах си курса - ами, различен е. Малка е разликата - 0,16%, но има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс". 

Като друг голям плюс икономистът посочи валутния риск:

"Той често е невидим, но външните наблюдатели разглеждат страната като различна от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето схващане за нашата страна. Което води до другия ефект (трети плюс) - вдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в докладите на кредитните агенции. Те казват: "Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с положителна перспектива, защото искате да влезете в еврозоната, и в момента, в който влезете, ще ви го вдигнем най-малко с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който започва с "А", а не с "Б". И вече инвестиционен, е сравним с този в западни държави". Това са три неща, които са безспорни, защото са факт и пропагандата не ги докосва".

Няма такъв аргумент, че ние сме една провалена държава и като влезем в еврозоната - ще станем успешна държава, подчерта икономистът и обясни:

"Можем да бъдем провалена или успешна и в двата варианта. Държавите могат да се развиват успешно, независимо от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем успешна страна, защото ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна подкрепа, че можеш да бъдеш успешен".

• След заседанието на Еврогрупата: Окуражителни сигнали към България

• Делът на хората с ниски заплати е най-висок в България (26,8%) спрямо 14,7% в ЕС

"Много се спекулира как ние ще спасяваме други страни, но не трябва да забравяме друго, че може да се наложи те нас да спасяват - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе лоша шега и да няма кой да ни спасява. ... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи да се решава в нашия парламент и да се плаща с нашите пари. Моментът, в който някой отвън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал", обясни още икономистът.

Според Ганев е реално съществуващ рискът държавата да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната:

"Виждаме консенсус между експертите и между политиците, че този проблем е реален, но той съществува и извън еврозоната. Трябва да се борим за стабилни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще трябва силен натиск отвътре, за да бъдем стабилни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкова лесно да бъдеш неразумен".

Интервюто на Стефан Кунчев с Петър Ганев и анкета на Валя Апостолова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.