Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в Брюксел стават притегателно място за експертите от България. И ето как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство:

"Още в самото начало, когато влязохме в ЕС имаше нужда от кадри в европейските институции. Моята съпруга имаше опит. Вече беше подготвена като такъв кадър предварително. Работеше в България в Представителството на ЕС още преди да ни присъединят и съответно беше от първите, които получиха договор за работа в европейските институции. Аз имах тогава нелоша работа, но решихме за нейната професионална кариера и бъдещето на децата, да се преместим в Брюксел. При мен беше малко по - трудно. Не знаех френски, само малко английски език. Нямах никаква идея как ще се реализирам в тази страна, но реших, че това е едно много добро предизвикателство и си заслужава да се опита", разказва нашият сънародник.

В Белгия Йордан Минков тръгва от нулата. Открива своя фирма и започва да се занимава основно с ремонти на къщи и апартаменти. Години наред работи с български строителни работници.

"Фирмата не е голяма. Фирмата - съм самият аз. Това е, както в България се нарича едноличен търговец. Хората, с които работя са българи и също са еднолични търговци. Това са хора, които са на свободна практика. Занимават се с определена дейност и се осигуряват сами. ..Ние не работим непрекъснато. Ние изпълняваме проекти. Работим предимно за българи. Много хора решават да продължат живота си в Белгия, закупуват си имоти - къщи, апартаменти и се обръщат към нас, защото си говорим езика и ще се разберем правилно. И освен това, ние работим на по - ниски цени. Жилищният фонд в Белгия е стар, хората непрекъснато правят ремонти и ние имаме работа през цялата година, казва Йордан.

"Когато човек закупи имот, той иска да го реновира тотално. Много често не е по силите му да го направи наведнъж, затова го правим на етапи. Ремонтираме една баня, една кухня, реновация на електрическата система."

Освен със строителство Йордан Минков се занимава и с търговия. Има магазин за български хранителни стоки. От собствен опит знае, че автентичният български вкус е търсен и предпочитан от нашите сънародници в Брюксел.

"Самият аз като българин живеещ толкова време в Брюксел, в самото начало имах големи затруднения да откривам български стоки. Все пак ние си имаме някакви любими продукти, на които сме свикнали в България. Търсим ги тук. Аз, когато дойдох имаше само един малък български магазин", спомня си Йордан.

Йордан Минков много внимателно подбира продуктите, които предлага в своя магазин. Държи да са качествени и вкусни, защото знае, че това е и своеобразна реклама на България.

"Като цяло идеята беше, да се популяризира България чрез продуктите. През цялото време много сме държали и досега продължаваме да привличаме чуждестранни клиенти. Брюксел е един мултинационален град. Живеят хора от всякакви страни и националности, и от ЕС и извън него. И ние търсим възможност да покажем и да привлечем всеки един клиент. И с течение на годините, мога да кажа, че след българите, на първо място са нашите съседи от Балканския полуостров - румънците, хора от бившите югославски републики, имаме и гръцки, и турски клиенти. Много рускоговорящи клиенти също харесват нашите продукти. Познават ги, но те познават и България. Има и други хора от Западна Европа - Германия, Франция, Италия, Скандинавските страни. Има хора, които са посетили България. Харесало им е. Опитали са български продукти и ги търсят. Много се раваме на такива хора", споделя нашият сънародник.

Кои са най - търсените български стоки в Брюксел?

"На първо място киселото мляко, разбира се. Също така нашите колбаси - сушени и полусухи, любимата българска луканка и суджук също е много търсена. Лютеницата, разбира се. Направих опит още в самото начало и пожънахме голям успех с внасянето на български плодове и зеленчуци. На първо място т.нар. розов домат, който в България все по - трудно се среща, все по - трудно се намира, все по - скъп е. Но ние успяваме да внесем някакви количества. Редовно зареждаме всяка седмица, когато е сезонът. 

Купуваме най - висококачественото и най - скъпото. Трудно се съхранява. Транспортът е дълъг, но има много голям интерес не само сред българите, а и сред хората от други националности. Много харесват нашите домати и краставици, и въобще плодове и зеленчуци, защото честно казано в магазините тук може през цялата година да има голям асортимент от такива продукти, но вкусът им не е на това ниво, на което сме свикнали ", казва Йордан.

След 17 години живот в емиграция, има ли я носталгията по родината?

"Да, свикваш да живееш в една среда, но никога не можеш да забравиш родината. Всяка година се прибираме. Ваканциите караме в България. Посещаваме море, планина. България никога не е била далече за нас. Професионално пътувам поне пет - шест пъти до България. Поддържаме търговски отношения с България. Работим с много български фирми, доставчищи на нашите продукти. За повечето хора, които познавам България си е останала родината. Имаме близки, познати и роднини", казва Йордан Минков.

Още по темата слущайте в интервюто на Даниела Големинова с Йордан Минков за рубриката "Родина зад граница".