Асен Василев: Ако бюджетът е добър за България, ще го подкрепим, но този не е добър

Със сигурност България трябва да стане член на еврозона и това ни поставя в сърцето на Европа. Дадохме заявка да подкрепим бюджета, но имаше едно условие - да няма големи глупости.

Това заяви бившият финансов министър и вицепремиер Асен Василев, съпредседател на ПП-ДБ, в интервю пред БНР.

Според него бюджетът е направен да облажи строителните фирми, сектор сигурност, непрозрачни практики, да захрани корупцията и да удари нормално работещите хора. 

"Разходите се вдигаха с 8 млрд. лв. в последните години, сега се вдигат с 18 млрд. лв., което е повече отколкото са последните две 2 години взети заедно. Ако 8 млрд. лв. помпат инфлацията, а 18 млрд. лв.? Тази логика не работи за малка затворена икономика. И от 18 млрд. лв. няма и лев за младите семейства", аргументира се Асен Василев.

Той посочи, че в бюджета има 3 – 4 неща, които може да се поправят: "Ако е добър за България, ще го подкрепим. А този бюджет не е добър за България".

Относно обвиненията, че настоящият бюджет е резултат от наследството на Асен Василев, той каза:

"Със сигурност това е много по-лош от възможния бюджет, като започнем с наследството. Заложеното като социални разходи - 4,5 млрд. лв., за това съм основно обвиняван, общо, от които пенсиите са 1,5 млрд лв. Ръстът на приходите само по естествени показатели е около 6 млрд. лв. Теменужка Петкова е напред с материала - има 1,5 мрлд. лв. повече за харчене, ще получи като приходи, отколкото заложените социални разходи."

• Атанас Пеканов: Борисов и Желязков да поемат ангажимент, че България ще разходва повече за отбрана
• Любомир Каримански: Нямаме целево бюджетиране на разходите по необходимост

Бившият финансов министър в кабинета на Кирил Петков отговори и на атаките към него за неразплатени пари от милата година.

"Реално фактурираното е за над 1 млрд. лв., някой имал да взема. Но като не е свършена работата и не е издадена фактура, това не съществува", заяви той.

И допълни, че има две неща, които да се направят. Първото е да се използват парите по предназначение:

"А не 660 млн. лв. да се дадат на земеделците през 2023 г. И не само на тези със загуби, а на всички, на калпак. Ако бяха дадени само на загубите, щяха да са само 60 млн. лв. И второто нещо е изкупуването на дълга на "Топлофикация", генерираше допълнително около 1,100 млрд. лв. приход в хазната. Така че всичко това можеше спокойно да бъде разплатено. Знаете, там имаше писъци и парламентът го спря и Конституционният съд каза, че е незаконно спирането. Сега 1,5 млрд. лв. Петкова е заложила приходи в енергетиката и следващите 3 години всички ще си вземат дивидентите. Това е точно политиката, която ние провеждахме."

Асен Василев одобрява увеличаването на разходите за отбрана и посочи, че до момента целта е изпълнена и посочи, че 4 – 5% за отбрана изисква време, не от гледна точка на средствата, а от подготвянето на проектите.

• Депутатите одобриха на първо четене бюджетната рамка за годината

"2021 и 2022 г. бюджетите за отбрана следваха 2% от БВП и не се изхарчиха, защото нямаше проектна готовност. Важно е да видим Министерство на отбраната къде стои с проектната готовност. Вече 2% получават редовно, заплатите се вдигнаха и това е нормално и добро. Но да се види интегрирана визия България как се пази, строи ли се щит по източния вал на Черно море, откъдето е заплахата. И ако е така, колко ще струва във времето, как се прави и въвлечен ли е нашият военно-промишлен комплекс. И като има визия, се сяда и работата на Министерство на финансите е да види как да се финансира. Докато такава визия не е изработена, да даваме проценти - не работи така", коментира Василев.

За мястото на България в Европа на две скорости, той посочи, че страната ни е била в центъра на Европа по време на сглобката, при премиера Николай Денков.

"Изиграхме ключова роля за решенията за Украйна и санкциите на Русия. Когато се заговори за обща отбранителна стратегия, Денков беше от малкото поканени премиери в Париж, точно защото България е имала, надявам се и да има активна позиция, че Европа трябва да има силна отбрана и опростен начин на взимане на решения", припомни Василев.

И обясни, че в момента, ако не е кризисна ситуация, отнема между 6 и 18 месеца за взимане на решение в ЕС. А при кризисна ситуация вместо 24 часа - няколко седмици.