Френският писател Жан - Батист Андреа: Не бива да се отказваме от едно по-добро общество

"Случи се изведнъж. Идеята за книгата се появи през септември 2021-ва. Сюжетът на романа се върти около мистериозно произведение на изкуството – скрита статуя. Надявах се, че ще бъда достатъчно способен, за да разкажа тази история“ разказа Жан – Батист Андреа в предаването "Понеделник вечер"

"В книгата ми има толкова много изкуство. Италия ми се стори като най-естественото място, където да се развива действието. Нямах списък с възможни държави. Беше ясно от самото начало, че фон на този сюжет ще бъде Италия. Живея на около час път от италианската граница, която се намира в Южна Франция. Баба ми е италианка. Имах много причини да избера Италия".

Успява ли да разбере повече за италианските си корени Жан – Батист Андреа?

„Парадоксът е, че не помня нищо. Когато италианците се местят във Франция по времето на баба ми, те правят всичко възможно, за да заличат корените си. В противен случай можели да станат жертви на расизъм. Никой не говореше италиански в семейството ми. Когато изявих желание да уча италиански, бях около 15 годишен. Казаха ми, че този език е твърде лесен и по-добре да се насоча към немския“.

Красиво написаната „Да бди над нея“ се оказва емоционално приключение за Жан – Батист Андреа. Нужни ли са му проучвания, за да опише детайлите в историята си?

"Опитвам се да пиша за неща, които вече познавам. Не пиша от гледната точка на непознатия. За мен е много важно да почувствам сюжета и героите си. Например, тази история "Да бди над нея" се развива в държава, която много добре опознах. Пишех за градовете, до които съм пътувал. Флоренция, например. Построявам историята, същността на героите си. Когато имам нужда от някаква информация, с която не разполагам – като например, какъв е бил нощният живот в Рим през 1920-та, тогава правя свое проучване".

Главният му герой – талантливия Мимо – идва от бедно семейство и още от малък трябва да се сблъска с тъмната страна на хората. Завистта и предразсъдъците често се опитват да угасят пламъка на творческия му порив. Много от героите, които среща по пътя си го подценяват и заради физическите му характеристики – Мимо Виталиани е джудже. Продължаваме ли да съдим за един човек по външния му вид? Разсъждаваме с Жан – Батист Андреа.

"За съжаление, точно така се случва. Дори и да не става въпрос за толкова крайно различен човек като Мимо. Всички съдим за другите по външния им вид. Доказано е, че ако си красива жена или хубав мъж животът ти ще е по-лесен. В същото време обаче може тези красиви хора да са невероятно глупави и некомпетентни. Опитвам да не съдя за хората по начина по който изглеждат. Привличат ме искрените приятелства и общите интереси. Докосват ме хора, които са умни и могат да ме научат на нещо. Харесвам онези, които разбират неща неразбираеми за мен. Искам да се уча от тях".

Мимо среща Виола – мистериозна млада дама, с която ще извървят пътя към съзряването.

"Мисля, че тяхната връзка дава основната сила на книгата. Бях влюбен в училище. Любовта ми към едно момиче вдъхнови някои от героите ми. Но бях много срамежлив и нищо не се случи между нас. Дори не й казах, че я харесвам. Въпреки това – емоцията бе много силна и креативна. Цялата тази връзка се случваше в главата ми. За „Да бди над нея“ си казах, че между героите ще има връзка в която нещата няма да се получат по очаквания от читателя начин. Това създаде едно напрежение през цялата книга, което читателят се опитва да разбере в каква посока ще го отведе“.

Всеки, който реши да тръгне по пътя на таланта си, трябва да плати цена. Тя е в трудностите, през които преминава един човек, за да достигне своя личен връх. Пред подобни изпитания се изправя и френския писател Жан – Батист Андреа.

"Бях на петнайсет, когато един от учителите ни даде списание с различни професии. Разнообразни кариери, които можехме да изберем. От електротехник до банкер и пощальон. Имаше много, много възможности. Но писател не бе една от тях. Още тогава заявих – искам да разказвам истории и да измислям герои. Хората около мен казваха – това не е професия. Макар и да не вярваха в мен, аз реших да се боря за мечтата си. И бях късметлия. Някои хора обаче биха се пречупили пред мненията на останалите. Ще приемат, че не са достатъчно добри и ще потърсят поле за развитие, което в очите на останалите е „сериозна професия".

Романът на Жан – Батист Андреа "Да бди над нея" се развива на фона на едно противоречиво време на войни, което сякаш днес се повтаря. Помним ли уроците на историята?

"Да и не. Не, защото в момента се случват много събития, подобни на онези военни години. Но и да, защото ти го споменаваш. Както и много други хора. Пазим тези събития в подсъзнанието си. Дали това ще повлияе благоприятно? Не зная. Знаем обаче, че, макар и не еднаква, историята понякога се повтаря. Би било твърде лесно и безотговорно да си кажем – ето, събитията се повтарят, няма какво да направим. Винаги можем да се борим за свободата си. Не бива да се отказваме от едно по-добро и демократично общество".

Още по темата в звуковия файл