Петя Дубарова - златен слънчоглед, красив като главата на момиче

публикувано на 25.04.25 в 03:00

Петя Дубарова

Снимка: Колаж: Стилиан Пенев

Петя Дубарова - златен слънчоглед, красив като главата на момиче

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 25 април се навършват 63 години от рождението на Петя Дубарова. Наричат я "слънчевото дете на българската поезия", останала завинаги в нея седемнадесетгодишна.

Петя учи в английската езикова гимназия в Бургас „Гео Милев“, което е нейна мечта. Поетесата много пъти е споделяла, че обожава английския език. Многократно е изнасяла литературни четения на свои творби пред съучениците си. Любовта ѝ към писането се ражда още в най-ранна детска възраст. Нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”.

Майката на Петя има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството. Въпреки краткия си живот, поетесата оставя след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на "Бийтълс", "Би Джийс", "Смоуки" и "Пух". Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.

През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров "Трампа". По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Поетесата с чувствително сърце преживява много тежко тази безмълвна раздяла.

На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст: "Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА". В една от последните си изповеди тя пише: "Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!