Спомен за композитора и диригент Жул Леви

Широкоскроен и многолик музикант, чието име свързваме с редица състави и институции - най-вече с Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, където е главен диригент в продължение на близо 30 години, с оркестъра на Държавния сатиричен театър, в който е композитор и диригент, и с редица други състави, които е ръководил през втората половина на ХХ в. Сред тях са Ансамбълът на Българската народна армия, Ансамбълът за песни и танци при МВР, Естрадно-духовият оркестър ­- Димитровград и камерният струнен оркестър “Театрален колегиум за музика”, на който е основател. Работи и с Биг бенда на БНР веднага след неговото създаване - още през 1960 г.  Очарователен човек, прецизен в работата си и добронамерен към колегите си и света, в който живее.

Жул Леви е роден в Солун в семейство на архитект. Когато е на 9 години, на семейството се налага да напусне града за 24 часа по политически причини. Така момчето се озовава в София. По-късно Жул Леви си спомня за първите си месеци в България, за трудностите и за своя баща, а записът е съхранен в „Златния фонд“ на БНР (можете да го чуете в звуковия файл).

Още в младежките си години Жул Леви започва дейността си като диригент в самодейния художествен ансамбъл “Лиляна Димитрова”. Работи и като музикален оформител в  детския радиотеатър в Радио София. Завършва професионалното си музикално образование в Българската държавна консерватория през 1957 г. в класа по композиция на проф. Веселин Стоянов. После специализира във Франция (през 1962 и 1967 г.). През 1963 г. постъпва като диригент в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, в който е водеща фигура до 1991 г. Там се запознава и със своята съпруга - оперетната певица, а също и писателка и поетеса Сабина Тянкова.

Като композитор Жул Леви е автор на произведения в различни жанрове - от шлагери, масови песни, музика към радиопредавания, телевизионни и късометражни филми и театрални постановки, до опери, 4 симфонии, мюзикъли, симфонични произведения за солиращи инструменти, композиции за  духов оркестър и камерна музика. Сред тях по-популярни са операта му „Неда“, балетът „Панаир в София“, мюзикълът „Цар Килимар“, ­радио-мюзикълът „Телефонът, който…“.  

В изказване за българската музика от 1976 г. руският композитор Дмитрий Кабалевски казва: 
„Много ме заинтересува „Пасакалия“ от Втора симфония на Жул Леви. Това е много своеобразно и много интересно произведение, поради дълбоката си връзка със старинната българска народна песенност“ - думи, запазени в „Златния фонд“ на БНР.

Жул Леви намира време и за педагогическа дейност. Преподава музикален анализ и други музикално-теоретични дисциплини в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София.

Дълги години той заема постовете секретар на Съюза на българските композитори и генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО. Жул Леви е автор на автобиографичната книга „Живот в розово“. Завършва земния си път на 3 юни 2006 г. Паметна плоча, поставена на дома му в София, напомня за мястото, където този значим български музикант е живял и творил.