Художникът Андрей Янев: Провокацията да отправяш към себе си въпроси ме държи в будно състояние

Художникът Андрей Янев е гост в "Нощен Хоризонт". Повод е изложбата "Съветът", която е част първа от поредица изложби, с които той отбелязва 60 години от рождението си. 

"Като се замисля как се чувствам на моите 60 години, нямам никаква разлика в мисленето и действията си като неопитен тийнейджър. Радвам се на това, че съм изпълнен с идеи и желание за работа. 

А това, което не съм направил, сякаш трябва да побързам да го направя", сподели художникът Андрей Янев. 

Изложбата "Съветът" е съвместен проект на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и Художествената галерия в Казанлък, под патронажа на Президента Румен Радев. Куратор е изкуствоведът Пламен Петров, който е и директор на ХГ-Казанлък.

"Опитността, която човек добива в годините, винаги трябва да бъде почитана, но по-важната част, според мен, е в надбягването ни в живота ни. А докъде ще го докараме - знае само Този, който ни е създал. Най-важното за мен е да не спирам, движението е всичко", каза още художникът. 

"Всеки един от нас преминава през много огън, всеки трупа опитности. Някъде те са му необходими, друг път чакат своето време, в което да бъдат използвани... Но провокацията да отправяш към себе си въпроси, на които още не си получил отговори, ме държи в будно състояние", изтъкна Янев. 

"Съветът" е картина, която Андрей Янев е нарисувал преди 20 години. След неочаквано споходило го видение, след "смъкване на завесата" между Тук и Там, той документира видяното, чутото, съ-преживяното. Без редакции, само за един ден. 

Върху платното намират свое въплъщение обезпокоилите го образи. Не лица, а нозе. Нозе на човеците, на мъдреците от храма или на старците от синедриона – кой може да ни каже? И не материя, а безплътната сянка на ангела се възправя срещу им. 

За съвет или в очакване на присъдата – "с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:19). В потвърждение на тези думи в изложбата се явява "намереният", а сетне - позлатен къс дърво. 

Дърво като ребро. И написано е: "От Адам взе ребро и Жена сътвори, а сега в ребрата бе прободен Сам". 

Така между блясъка на златото и мрака попада нашият поглед – на незаинтересовани наблюдатели, на любители на изкуството или пък на познавачи на творчеството на Андрей Янев. Едва ли обаче на някого ще убегне отказът на автора да се приближи прекомерно до видението си, до невидимото за нагледа, и в същото време – огорчението му, че не се е осмелил да го стори по-дръзко. 

Именно в тази зона на напрежение трябва да бъде мислена изложбата "Съветът". Не изложба, а пътешествие из едно интимно стихоплетство в живопис. Не пътешествие, а изповед с четка. Молитва, приютена в пространството на музея. Не изложба, а извечно прошение за съд.

Още по темата слушайте в интервюто на Кармен Манукян с Андрей Янев.