Ще има ли шоколад в следващите години или това лакомство ще се превърне в лукс?

Ще има ли шоколад в следващите години или това популярно лакомство, скоро ще се превърне в лукс? Болест по дърветата унищожавам цели какаови плантации в Южна и Централна Америка. Какаовите горички в Западна Африка( Гана, Нигерия, Камерун ) не успяват да компенсират дефицита на суровина. Дърветата, раждащи шушулките, в които са скрити какаовите зърна, са доста капризни. Изискват температурите през годината да са между 18 градуса и 30 градуса. 

Годишната норма на валежи да е 2000 мм, а влажността на въздуха е повече от 70%. това рече, че изисква почти всеки ден да вали. На температурните разлики, юга на Израел отговаря, но не и на валежите- пустиня е. И точно с решаване на казуса, как сред дюните да са отглеждат какаово плантации са експериментират в института за пустинно земеделие "Вулкани". За интересен експеримент и за това как войната се намеси в него разказва д-р Елен Грабер и научната й сътрудничка. 

"Най-напред да кажа няколко думи за себе си. Родена съм в Мексико. Омъжих се за свой състудент и дойдохме в Израел. Завършила съм най- напред агрономски техникум, а след това и селскостопански институт точно със специалност „какао“, което в Родината ми е основно направление на земеделието. 

Освен това, завърших в Израел и химия, като специализирах почистване на замърсени почви. Двамата със съпруга ми работим в института „Вукани“ по темата: адаптиране на какаовите дървата да виреят и раждат в полупустинни условия. Започнахме с отглеждане на какао в парници където да имат всички условия като в тропиците. 

След това създадохме няколко малки плантации в центъра на Израел, където има повече дъждове през зимата. Там нашите селекционирани растения се развиват доста добре. Но целта ни е да създадем такъв вид дърво, който да расте в полупустинни райони, на брега на морето, където има ,макар и недостатъчно, валежи. 

Смятахме да компенсираме липсата на влага с напояване. Избрахме като особено подходящ микро климата-един от кибуците на границата с Газа. Преди 3 години посадихме фиданките. Почти цяла година много активно го напоявахме и те се развиваха отлично. 

После дойде нахлуването на бунтовниците от Хамас. За щастие, не бяха подпалили нашета плантация, но заради близостта са границата, тя се превърна в закрита военна зона. Не ни позволиха да се приближим до дърветата. До преди няколко седмици! Когато най-накрая вдигнаха забраната, тръгнахме като към гробище: щяхме да видим гибелта на почти 15 годишния ни труд. 

За наше учудване обаче открихме, че около една трета от дърветата бяха оцелели...и цъфтяха (какаовите фиданки цъфтят едва на третата година след засаждането си, а дават плод- след още 4 години). 

Войната постави пред нашия експеримент още един тест- оцеляване без никакво допълнително поливане и почти една трета от дърветата го издържаха. От научна гледна точка, това е успех. Много е важно обаче как тези неблагоприятни условия ще се отразят върху плода. Интересува ни каква ще е реколтата от едно дърво, но и какви ще са вкусовите качества на какаото. А сега ще засадим нови фиданки, вместо изсъхналите и ще възстановим системата за напояване, разказаха за БНР д-р Елен Грабер и научната й сътрудничка.

Още по темата слушайте в звуковия файл.