Преди и след: Как комунистическият режим организираше младите хора?

"В традициите на своите деди и бащи младежта на днешна България се възпитава в социалистически дух, в безрезервна подкрепа на политиката на партията. Ние полагаме неотклонно грижи за задоволяване на нейните потребности и интереси, за нейната пълноценна трудова и социална реализация", твърдеше навремето първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков. 

От дистанцията на времето днес председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев обобщава: "Това е всъщност копирането на модела, по  който е организирана работата с младежта в Съветския съюз. Идеята е във всяка възрастова група децата да бъдат обхванати организационно и идеологически и да бъдат обработени в духа на марксизма и ленинизма".

"Имаш всички тези стъпки на постепенно, да го наречем "сваряване" в комунистическата идеология, докато напреднеш да си правилният гражданин на социалистическото общество", допълва със свои наблюдения журналистът Албена Бъчварова.

Идеологическата обработка минаваше през три етапа. Първият е чавдарската организация със своите атрибути – синя връзка, калпаче, знаме. Там идеологизацията е много лека – стихотворения за партията се поднасят заедно с "Де е България" и "Аз съм българче". Следващият етап е пионерската организация „Септемврийче“. Там отговорностите на децата с червени връзки стават по-големи. Те са „бодрата смяна“, готвена за следващото ниво - да са комсомолци. „Всичко е така създадено, че индивидът да бъде най-обезличен и да се „удави“ в общото“, посочва Албена Бъчварова.

Членуването в тези организации на книга се води доброволно. "Не, самата логика на тоталитарната държава предполага, че дали искаш или не искаш задължително членуваш, задължително участваш. Никой не те пита", уточнява доц. Груев. Според него Чавдар войвода е избран за патрон на организацията на най-малките измежду всички хайдути, за да осигури приемственост с партизанския отряд „Чавдар“, който е дал кадри във висшите ръководни органи на партията.

Пропагандата наистина сервира един миш-маш от майчина милувка, родна стряха, хайдути, борци срещу чорбаджии-изедници и безстрашни партизани, строители на социалистическата родина.

В класната стая на всеки пионерски отряд, носещ името на загинал млад партизанин или ятак, имаше нещо като „малък олтар“, около който на всяка годишнина, свързана с комунистическия режим, периодично се припомняха подробности от биографията с кървави елементи. Партията издига лозунга: "Те умряха, за да живеем ние". Такъв надпис имаше във всяко училище. Неизменна част от пропагандата е вменяването на чувство на вина, че не си на нивото на загиналите за свободата на родината и в името на народа.

Системата работи безотказно – дори напредването в кариерата е свързано с добра биографична характеристика за участие в тези организации.

През 80-те години настъпва преобръщане. Причината - „досадата, довела до формализъм“, според Албена Бъчварова или „част от общата склероза на тоталитарната държава“ според доц. Михаил Груев.

Музиката е едно от прозорчетата, през които прониква светлината от свободния свят. Това, разбира се, не става без съпротива. Филмът "Вчера" от 1988-ма показва това - посрещнат с унищожителна критика от професионалните кинокритици и Държавната комисия на киноцентъра и с възторг от публиката.

„Наричаха ги идеологически диверсанти. Зорлем ни направиха бунтари. Почувствах в един момент, че ние сме призвани да събуждаме в тези млади хора дяволчето на свободомислието, защото рокът носи в себе си свобода. И някак си като че ли малко просветнаха нещата през 80-те“, спомня си в документален филм вокалистът на група „Щурците“ Кирил Маричков.

В кинопрегледите нещата изглеждаха другояче: „В своите грижи към младото поколение БКП се ръководи от разбирането, че човекът на бъдещето, гражданинът на социалистическото общество трябва да бъде всестранно развита личност, хармонично съчетаваща в себе си духовната и физическата красота, каза другарят Тодор Живков“, съобщаваше дикторът.

Възпитаникът на музикалното училище в Плевен Андрей Милков тогава е само почитател на рок музиката, но помни, че са ги преследвали за коси и се е налагало да се подстригват. Помни и участието си в манифестации, където не е било необходимо да бъдат обучавани какво да скандират. „Беше ясно какво трябва да викаш“, признава той. 

Разминаването между публичната привидност и отдръпването в личния свят става още по-видимо с вятъра на промяната, задухал с перестройката в Съветския съюз, започната от Михаил Горбачов.

„Тя, системата е куха още от самото начало“, твърди Михаил Груев. „То даже не е разрушаване, а бавно ронене с десетилетия“, допълва Албена Бъчварова.